— Къде е Моргана?
— Сигурно Джеърд я е извел навън. Нямаше я, когато влязох тук.
— Ще поемем по пътеката през гората.
Джеърд винаги яздеше по пътеката, която се виеше край скалите. Ако те навлезеха в гората, нямаше да го срещне.
— Ще отида да взема някои неща. Не се опитвай да се качваш на гърба на Капу, докато не се върна.
— Ти не искаш да видиш Джеърд, нали? — Каси утвърдително кимна. — Беше ли много ядосан снощи?
— Не беше особено доволен, но беше изненадващо справедлив.
— Джеърд винаги е справедлив.
— Той обвинява себе си. Казва, че не е преценил правилно лейди Каръдайн.
— Какъв късмет имаме. Страхувах се, че ще ме накара да се извиня на Горгоната.
— И няма да те изпрати обратно в училището.
— Наистина ли? — Очите й възбудено горяха. — Мога да остана тук?
— Вероятно.
Тя пусна юздите на Капу, хвърли се към Каси и двете започнаха да подскачат и да се въртят в кръг.
— Още когато те видях, усетих, че ще се случат хубави неща.
— И затова ли ме събори на земята? — попита Каси сухо.
Жозет махна с ръка.
— Е, това беше грешка, но не голяма.
— Голяма беше, защото много ме заболя. — Тя направи пауза. — Джеърд каза, че няма да позволи да бъдеш наранена по някакъв начин заради онова, което направих снощи. Надявам се думите му да са истина. Не можех да оставя Лани…
— Тихо, знам. Ти ме предупреди, че това може да се случи. Аз бих направила същото. — Изведнъж стана сериозна. — Не мога да убедя Джеърд, че за мене тези хора не са от значение. Ще умра, ако трябва само да сервирам чай и да чакам някой джентълмен да ми предложи брак. Искам повече от живота.
— И какво искаш? — попита я Каси мило.
— Искам да се грижа за стотици коне. Искам да преживея големи приключения. Искам да видя твоя остров. Искам да отида в Седикхан и да си намеря свои собствени Капу и Моргана. Искам да правя всичко, да опитам всичко, да помириша всичко. Искам да…
— Чакай! — Усмихната, Каси протегна ръка, за да я накара да замълчи. — Мисля, че е по-добре да сложиш някакви граници на желанията си. Цял живот няма да ти стигне да направиш всичко това.
— Ще успея! — Тя се усмихна. — Виж ме, днес ще яздя Капу!
Беше толкова млада и изпълнена с живот и мечти. Каси имаше само една мечта, която би направила живота много по-прост. Жозет щеше да й липсва.
— Да, днес ще яздиш Капу — каза тя нежно. — Хайде, хвани отново юздите, преди да е решил да се втурне нанякъде.
— Каси! — Джеърд блъскаше силно по вратата. — Пусни ме да вляза!
Каси тъкмо събличаше роклята си. Беше прекъсната по средата от ударите по вратата. Нямаше намерение да го пусне в спалнята си. Още от предишната вечер го избягваше напълно съзнателно. Дори не беше отишла да вечеря.
— Не искам да те виждам. Отивай да си лягаш.
— Отвори вратата.
— Не съм облечена.
— Тогава се облечи! — Той натисна по-силно и отвори вратата.
Беше без жакет, а ризата му не беше закопчана догоре. Косата му беше рошава Усмихваше се дръзко. Видът му й напомняше за онази нощ на кораба, когато имаше буря и той беше отишъл при нея, за да й помогне да обуздаят Капу. Тогава изпита облекчение при появата му, но тази вечер — не.
— Не съм те поканила да идваш в спалнята ми.
— Но не си необлечена. Какво разочарование.
— Казах ти истината. Тъкмо се събличах. Тъкмо започвах да разкопчавам роклята си.
— Значи ще трябва да ти помогна отново да я закопчееш.
Той я обърна с гръб към себе си, пръстите му бяха сръчни и бързо закопчаваха копчетата. Тя стоеше объркана. Не беше очаквала помощ при обличането на дрехите си.
— Готово. — Той я потупа отзад, грабна пелерината й от стола до леглото и я хвана за ръката. — Хайде, идвай.
— Не искам да…
Но той вече я беше извел от стаята и я буташе по коридора към стълбището.
— Къде отиваме?
— Да поправим едно зло. — Той отново се усмихна дръзко. — И да прочистим пътя.
— Говориш глупости. Искам да се върна в стаята си.
Той не отговори.
— Кажи ми какво става!
Джеърд беше отворил входната врата и сега я буташе надолу по няколкото стъпала, които водеха към двора.
— Къде отиваме?
— В конюшнята.
Изведнъж я обзе паника.
— Да не е станало нещо с Капу?
— Не. Всъщност на Капу и на теб ще се случи нещо много хубаво. — Той пусна ръката й и я загърна в пелерината. — Хайде, ще престанеш ли да спориш и най-после да дойдеш с мен.
Тя се колебаеше, но бавно тръгна да пресича двора.
— Не виждам по каква причина е необходимо да отидем в конюшнята посред нощ.