— Нощта ми се струва по-подходяща. През деня прекалено много хора се навъртат насам.
Объркването й нарастваше.
— По-подходяща?
— Е, реших, че ти ще си помислиш така. Лично аз не бих възразил, ако имаше зрители. — Отвори вратата на конюшнята. — Но ти мислиш за този кон като за човек.
— Не е човек, но има душа. — Вървяха към яслата на Капу. — Ако отиваме да яздим, трябваше да ме оставиш да се преоблека.
— Не отиваме на езда. — Спряха пред яслата на Капу и Джеърд го помилва по муцуната. — Но той отива на разходка. Изведи го от яслата и го заведи до южната ливада.
Тя се намръщи.
— Защо?
Той срещна погледа й.
— Защото Моргана го чака там.
Тя замръзна на мястото си.
— Какво говориш?
— Моргана е в брачния си период.
— Искаш жребче от Капу?
— И аз искам да спечеля нещо от всичко това.
— Ще имаш прекалено много — Моргана и жребчето на Капу.
Той поклати глава.
— Ще взема жребчето. Моргана ще бъде твоя веднага след като роди.
Шокирана, тя го погледна недоверчиво.
— Какво!
— Поправка на стореното зло — простичко каза той. — Нали това искаш най-много на света? Сбъдването на твоята мечта: кобила, достойна за Капу?
— Да — прошепна тя. — О, да.
— Тогава Моргана е твоя.
Тя все още не можеше да повярва.
— Наистина ли?
— Аз не лъжа. Каси — Той стисна здраво устни. — И не се опитвам да те измамя, за да взема жребчето на Капу.
Тя дори не се беше сетила за тази възможност.
— Знам, че не би го направил. Просто е… Дори не съм сънувала… — Моргана беше изключително скъп кон и подаръкът му беше повече от щедър. — Сигурен ли си?
— Обезщетение — отново каза той. — Ти не си единствената, която вярва, че греховете трябва да бъдат изкупени. Ще трябва да намеря друг начин, по който да обезщетя Лани, но знам, че този подарък вероятно ще задоволи теб. — Направи крачка назад и й отвори вратата на конюшнята. — Заведи го при нея.
Тя просто стоеше там и го гледаше втренчено. Спомни си думите на Жозет.
„Понякога прави прекрасни неща и тогава забравяш всичко останало.“
Той й се усмихна.
— Никога не съм си представял, че ще те видя неспособна да говориш.
— Не знам… Прекалено е… — Тя преглътна, защото гърлото й беше пресъхнало, и хвана юздите на Капу. — Идваш ли?
— Не бих го пропуснал. — Той я последва и двамата минаха край празната ясла на Моргана. — Ако си спомняш, аз живо се интересувам от резултата.
Моргана беше в далечния край на пасището. Лунната светлина разкриваше красивите извивки на нейното тяло. Каси почувства истинска радост. Нейната мечта, нейният кон. Моргана щеше да бъде нейна.
Капу я подуши отдалеч и ушите му се изпънаха.
Тя тихичко се засмя, защото разбра, че Капу се наслаждава на миризмата, която издава кобилата. Каси махна оглавника на коня.
— Отвори вратата.
Джеърд отвори вратата и отстъпи назад. Капу се спусна към пасището. Моргана застина на място, но само за миг. После се втурна в обратната посока.
— Ти не си я спънал — каза Каси.
Беше обичайно да се спъва кобилата, за да може конят по-лесно да се качи върху нея.
— Не обичам въжетата — каза Джеърд. — Както, може би, си спомняш. Капу ще трябва да се потруди за удоволствието си.
Изглежда, Моргана споделяше неговото мнение. Тя тича из пасището цели десет минути, а Капу я следваше по петите. Тя не му позволи да се приближи много. Когато тази игра й омръзна, започна друга. Приближаваше се към него и го дразнеше, а когато той се опиташе да я наближи, тя махаше презрително с опашка и го избягваше. Джеърд се засмя и поклати глава.
— Бедният Капу!
Наистина беше смешно. Капу беше напълно объркан, достойнството му беше наранено. Той беше съвсем безпомощен. А после изведнъж всичко се промени. Моргана спря и се обърна с лице към Капу.
— Тя е готова — прошепна Джеърд.
Каси беше обзета от напрежение. Гледаше как двата коня стоят един срещу друг. Нещо ставаше между тях, нещо едновременно загадъчно и примитивно. Общуване, древно като света, красиво, тайнствено и загадъчно.
Всичко загадъчно изчезна още при следващото поемане на дъх. Капу се изправи на задни крака и триумфално изцвили. Моргана се обърна и се придвижи към него.
Каси чу тихото възклицание на Джеърд. Нейното гърло беше пресъхнало и тя дори не можеше да говори. Като че ли всичко друго беше изчезнало в нощта и бяха останали само двата коня на ливадата.
Не, Джеърд беше там, но по някакъв начин той се беше превърнал в част от всичко това.
Капу се качи върху Моргана. Мили Боже, как тези нежни крака удържаха теглото му?! Тя стоеше твърдо и спокойно, докато той влизаше в нея. Груба, стремителна сила. Жребец и кобила, танцуващи танца на живота.