По тялото на Каси преминаха тръпки. Тя изпитваше непоносима горещина. Да, познаваше този примитивен танц на кръвта. Искаше го.
Ръката на Джеърд докосна нейната, подпряна на оградата. Тя потрепери, но не отдели поглед от конете на ливадата. Зъбите на Капу потъваха във врата на Моргана. Тя не чувстваше болка, Каси знаеше това. В този момент не се усеща нищо друго, освен желанието, освен нуждата да бъде запълнена празнината, освен горещия похитител, който е допуснат в тялото. Тя стискаше перилата на оградата толкова здраво, че нарани дланите си.
— Каси! — повика я Джеърд с дрезгав глас.
Тя се обърна и го погледна. Кахуна. Страст. Жребец. Затвори очи, но усещаше миризмата на тялото му. Изстена, когато ръцете му обхванаха гърдите й, които веднага настръхнаха в отговор на докосването. Клепачите й рязко се вдигнаха нагоре. Ноздрите му бяха широко отворени и жадно поемаха въздух. Той дишаше тежко.
— Господи, не казвай „не“.
Не? Тя не можеше да му откаже. Беше безпомощна също като Моргана. Поклати глава.
— Благодаря на Бога.
Той я взе на ръце и я понесе.
— Къде отиваш? — прошепна тя.
— Не тук — отговори той, също шепнешком. — Не мисля, че ние бихме обърнали внимание на онова, което ни заобикаля, но не искам да замръзнеш. — Яслата на Моргана е най-наблизо…
Меко сено под нея… Джеърд над нея… ръцете му бясно разкъсваха роклята й. Тя му помагаше, пръстите й трепереха, цялото й тяло трепереше от силното желание.
Лежеше гола на леглото от слама. Джеърд разтваряше бедрата й, пръстите му опипваха, търсеха.
Не, това не беше правилно…
Тя го отблъсна и застана на колене и лакти. Той веднага разбра.
— Като Моргана? — прошепна той. — Както искаш… Влезе в нея. Каси очакваше усещането да бъде като онова, което беше изпитала онази нощ в каютата, но то не беше. Не беше като нищо познато, беше различно от всичко досега. Тя стенеше и правеше движения назад, за да го поеме. Ръцете му обгръщаха гърдите й, докато той влизаше в нея силно, все по-силно…
Той диво стенеше, дишането му беше бързо и дълбоко. Внезапно се отдръпна и я обърна по гръб. Тя го погледна. Беше замаяна, виеше й се свят.
— Защо…
— Защото не си кобила, по дяволите. — Той се задъхваше. Влезе отново в нея. — Ти си жена. И си моя… — Влизаше все по-надълбоко, все по-силно… — Моя!
Тя прехапа долната си устна, но не усети болка. Не усещаше нищо, освен него. Не искаше нищо, само него. Завинаги…
Оргазъм. Този път различен. Облекчение, тръпки, които нямаха край…
Той извика и се изви в дъга, когато достигна края. Тя видя как измъченото и напрегнато изражение бавно изчезва от лицето му. Погледна към нея и погледите им се срещнаха.
Загадка. Живот. Съдба. Колко странно, че този миг на откровение беше дошъл след акта, а не преди него, както беше с Моргана и Капу…
— Каси… — Нотка на почуда, на объркване.
— Не.
Тя не искаше той да говори. Придърпа го към себе си и го прегърна, докато отшумяваха и последните тръпки на страстта. Тя му беше дала това удоволствие. Разкъсваше се от неописуема радост, толкова силна, че дори плътското облекчение бледнееше пред нея. Той беше неин, както Капу беше неин, както Лани беше нейна.
Не, повече. Много повече. Истината се вряза в съзнанието й и я върна към действителността.
Мили Боже, как се беше стигнало дотук?
Лежеше изненадана, вцепенена, неспособна да повярва, че проумява това едва сега. Не беше внимавала достатъчно и Джеърд, господарят на подземното царство, се беше слял с Джеърд, господаря на дневната светлина. И сега тя нямаше да може да ги раздели.
— Не съм го планирал. — Гласът му беше приглушен от косата й. — Не исках да се случи по този начин. Исках Моргана да бъде подарък.
— Сигурна съм, че не си — каза тя унило.
Вече го познаваше толкова добре. Познаваше чувството му за хумор и нетърпението му, страстта му и чувствеността му, нежността му към Жозет и Брадфорд. Познаваше силното му чувство за справедливост и решителността му, която граничеше с безразсъдство. С цялото си сърце желаеше да знае за него по-малко.
— Грешката не беше твоя.
Да, грешката беше нейна. Беше направила непростимото. Той вдигна глава и погледна дълбоко в очите й.
— Какво не е наред?
Тя поклати глава, но не отговори.
Той тихичко изруга, отмести се от нея и оправи дрехите си.
— Ти го искаше, по дяволите! Аз не съм те изнасилил.
— Не си.
Тя седна и отметна косите, които покриваха очите й.
— Тогава защо се държиш така, като че ли съм?
— Искам да се прибера в стаята си. — Тя не го погледна, докато оправяше дрехите си. — Капу и Моргана ще бъдат ли добре навън, на пасището?