— Е, аз ще мога да ви прекарам през Ламанша в моята лодка. Ако не влезем в някое голямо пристанище, няма да ви се наложи да си вадите паспорти веднага.
— Ще направиш това за нас?
Жозет се усмихна.
— Вие имате нужда от мен. Аз съм бягала много пъти и имам богат опит. Бягам поне два пъти годишно, откакто Джеърд ме изпрати в Каръдайн Хол. Да не мислиш, че ми е било много лесно да се измъквам от надзора на Горгоната?
— Каръдайн Хол не е Морланд — Първата искра надежда се беше стопила. — Не мога да ти позволя да направиш това за нас.
Жозет започна да я увещава.
— Аз съм много добър моряк. Няма да бъде чак толкова опасно да ви заведа до някой пуст бряг в близост до някое малко селце и да се върна.
— Джеърд ще ти бъде много ядосан.
— Не за дълго. Освен това с готовност ще се изправя срещу гнева на Джеърд. Но не мога да се тревожа непрекъснато за вашата безопасност.
Предложението силно я изкушаваше. То беше разрешение на повечето от пречките, които щяха да срещнат.
— Ще помисля.
Жозет бързо кимна.
— Ще видиш, че моето предложение е най-доброто. — Тръгна към крилото, в което се намираше нейната стая. Хвърли на Каси дяволит поглед през рамо. — А междувременно ще започна да правя планове. Трябва да се обмисли всичко, ако искаш бягството да е успешно.
Мъката и разочарованието на Жозет отстъпиха място на радостно очакване. Каси искаше и нейните чувства да се сменят толкова бързо. Струваше й се, че е ограбена и изоставена, целият свят й се виждаше тъмен и мрачен. Искаше да изтича при Лани и да чуе от нейните уста, че всичко ще бъде наред.
Но този път не можеше да изтича при Лани. Беше влязла в територия, която беше забранена за нея. Как можеше Лани да разбере любовта й към човека, който беше смъртен враг на баща й? Как самата тя можеше да проумее това? Тя беше лишена дори от утехата да знае, че любовта й е споделена. Той я желаеше, но страстта и плътското желание не са любов. Той изпитваше омраза към баща й от много години и беше лудост да се надява, че той ще я обикне някога. Не, горчивината беше прекалено силна, водите — прекалено дълбоки.
Мили Боже, сълзите отново напираха в очите й. Трябва да престане с това глупаво подсмърчане. Нямаше какво да се направи, освен да се довърши започнатото. Трябва да спаси баща си и да се върне у дома.
Трябва да уреди живота си и да бъде щастлива далеч от Джеърд, почти на цял свят разстояние…
Глава 14
— Идеята не ми харесва. Не бих искала да използвам Жозет по този начин — каза Лани, седнала в обичайното си кресло в библиотеката. — Може да бъде опасно за нея.
— Имаме ли някакъв избор? — попита Каси. И на нея предложението не й се нравеше, но като че ли нямаха друга алтернатива. — Ако тя веднага обърне лодката и тръгне за Англия, рискът ще бъде по-малък.
Лани бавно кимна.
— Това е вярно. А и пътуването ще бъде само около двайсет мили. Моите хора изминават много по-дълги разстояния с канутата си. Имаш ли някакъв план, как ще намерим Шарл? Може би той още не е пристигнал в Париж. Казах ти, че Джеърд е получил съобщение от своя човек, че Шарл още не се е появил. — Тя сви рамене. — Предполагам, че е възможно Джеърд да е получил и друго, в което да се казва точно обратното. Той беше подозрително нехаен с първото съобщение и въобще не се опита да го скрие. Мисля, че искаше аз да го намеря.
Да, но вероятно баща й не беше пристигнал още, защото в противен случай Джеърд щеше веднага да замине за континента, помисли си Каси.
— Надявам се, че още не е пристигнал Когато пристигне, той веднага ще отиде при Жак-Луи Давид, за да попита за Раул Камбре.
— И ти мислиш, че това ще бъде един опасен ход?
Тя потрепери.
— Виждала съм Камбре само веднъж, но той никак не ми хареса.
— Децата не са способни да направят вярна преценка.
— Но имат отлични инстинкти. Не искам татко да е прекалено близо до него.
— И ние ще отидем при този Давид и ще го помолим да ни свърже с Шарл, когато самият той установи контакт с него?
Каси кимна.
— Може да намерим подслон в някой пансион близо до дома на Давид, докато татко пристигне.
— Ние сме чужденци. Ще ни задават въпроси.
Каси глухо се засмя.
— Може и да се чувствам като чужденка, но съм родена във Франция, помниш ли? Вярвам, че няма да имам трудности и ще ме приемат веднага. Ще кажем, че ти си… — Замисли се, златистата кожа на Лани беше нещо екзотично и забележително. — Египтянка. Вдовица на един от Наполеоновите офицери. Той те е срещнал при едно от нападенията и те е взел със себе си.
Лани сухо каза:
— Прекарваш прекалено много време с Жозет. Започваш да лъжеш много умело.