— Разбира се, ще бъде по-добре, ако Давид може да ни каже къде се намира Камбре, в случай че татко го намери по някакъв друг начин. — Тя сви рамене. — Ще трябва да видим кое е най-доброто, като пристигнем.
Лани се загледа в огъня.
— И кога ще предприемем това пътуване?
— Довечера, след като всички си легнат. Жозет казва, че ще можем да се промъкнем в конюшнята, а после през вратата на задното пасище. Ще вървим само миля и ще стигнем до пътеката, която води надолу към брега. А там ни чака лодката. Тя ще заблуди стражата в конюшнята, а после ще се присъедини към нас в лодката.
— Ще оставиш Моргана и Капу тук, при Джеърд. Разбираш ли, че той много ще се ядоса? И какво ще стане, ако откаже да ги върне, когато всичко приключи?
— Няма да го направи.
— Изглеждаш много сигурна.
— Той спазва дадените обещания — Тя уморено поклати глава. — А дори и да не удържи на дадената дума, не мога да направя нищо друго. Време е да напуснем Морланд.
Лани замълча за миг, а после кимна.
— Мисля, че си права. Тук сме вече прекалено дълго. Започваме да се… объркваме.
В гласа на Лани се долавяха странни нотки, което накара Каси да отвори широко очи от изненада. Нима Лани бе подложена на същото изкушение, на което бе подложена и Каси? Изглеждаше невъзможно. Лани винаги беше уверена в себе си, беше напълно предана, никога не се отклоняваше от целта.
— Лани?
Лани я погледна и се усмихна.
— Но когато намерим Шарл, вече няма да бъдем объркани. Всичко ще бъде ясно. Както преди. Нали, Каноа?
За Каси нищо нямаше да бъде както преди, но може би щеше да бъде поне по-малко болезнено. Тя рязко кимна и се изправи.
— Ще трябва да вземем само по една пътна чанта. Сложи само три рокли и костюма си за езда. Жозет ще ги занесе в конюшнята и ще ги скрие под сламата в някоя празна ясла. О, и си сложи топъл шал под пелерината. Жозет казва, че по това време на годината в морето е много студено.
Лани направи гримаса.
— Жозет, изглежда, е поела командването.
Каси кимна.
— И се радва на всяка минута. — Тръгна към вратата. — Ще се видим на вечеря. Опитай се да си починеш този следобед. Лодката на Жозет е много малка и няма каюти. Пътуването няма да бъде нито удобно, нито приятно.
Лани отново отвори книгата си.
— Тогава последвай собствения си съвет.
— Трябва да разходя Капу. След като замина, той… Ах, забравих, Жозет може да го язди. Тя се справи прекрасно онзи ден.
— Но ти, така или иначе, искаш да го пояздиш. — Лани кимна. — Отивай, много по-важно е да си вземеш „довиждане“, отколкото да си починеш.
Каси затвори вратата и закрачи бързо по коридора.
Ездата всъщност нямаше да бъде сбогуване с Капу, а с Морланд. Тя щеше да се върне при Капу и Моргана, но никога повече нямаше да живее между тези стени, никога нямаше да язди с Джеърд по пътеката, която се виеше край скалите, никога вече нямаше да наблюдава играта между Джеърд и Брадфорд на вечеря…
— Каси!
Джеърд. Тя ускори крачка, когато чу стъпките му след себе си. Ръката му се спусна върху рамото й. С едно движение я завъртя към себе си.
— Не бягай от мен, по дяволите.
— Аз не бягам.
— Избягваш ме през целия ден.
— Точно сега нямам време да разговарям с теб. Отивам да яздя.
— Ще дойда с теб.
— Не! — Тя навлажни устни. — Не и днес.
Той си пое дъх, за да се успокои. Беше много ядосан.
— Опитвам се да бъда търпелив, но не може да продължава така. Ще те видя ли на вечеря?
— Да, да, разбира се.
Последна вечеря. Още едно „сбогом“.
— Обещаваш ли?
Тя кимна.
— Но сега трябва да вървя.
— Каси… — Ръцете му нежно я погалиха по раменете. — Чувствам… Нараних ли те по някакъв начин?
— Не.
— Никога не съм искал да те нараня. Никога не бих… По дяволите, погледни ме.
Ако го погледнеше, той можеше да узнае истината. Тя беше така изпълнена с любов и мъка, че те сигурно бяха изписани на лицето й. Преглътна.
— Ще говорим за това друг път.
— Довечера?
Тя отново поклати глава.
— Утре? Ще го обсъдим ли утре?
Утре тя вече ще е заминала. Ще бъде във Франция, на път за Париж, далеч от него.
— Да, утре ще приключим с този въпрос.
Той я пусна и тя прекоси тичешком двора.
Жозет издърпа лодката на брега. Бяха само на две мили от малко френско селце. Беше преди зазоряване на следващия ден.
— Не съм ли страхотна? — попита тя възторжено. — Казах ви, че мога да го направя. — Грабна една от пътните чанти, скочи от лодката и стъпи на земята. — Сега всичко, което трябва да направите, е да отидете до селото и да попитате кой е пътят за Париж.
— Нима това е всичко, което трябва да направим? — Лани тихичко се засмя, грабна другата чанта и скочи от лодката. — Мисля, че има и някои други дребни препятствия, които трябва да преодолеем.