— Е, може би има — призна Жозет. — Но аз ви доведох тук.
— Да, ти успя да направиш това. — Каси последва Лани на брега. — И сме ти много благодарни.
— О, няма за какво. — Жозет махна пренебрежително с ръка. — Аз съм прекрасен моряк.
— И късметът няма нищо общо с това? — попита Лани.
— Абсолютно нищо. — Тя пъхна ръка в джоба на палтото си. — Взех тези франкове от бюрото на Джеърд. Той винаги има френска валута подръка, защото често пътува до Франция. — Тя пъхна парите в ръката на Каси. — Може да имате нужда от тях, докато успеете да обмените лирите си.
— Ти си ги откраднала?
— Взех ги назаем — поправи я тя. — Вие се нуждаете от тях повече, отколкото той — Тя пъхна ръка в другия си джоб и извади нещо, което ярко заблестя. — Рубинената огърлица, която Джеърд ми даде за моя последен рожден ден. Ако имате нужда от пари, продайте я. Ако нямате, изпратете ми я обратно.
Каси почувства сълзи да напират в очите й.
— Жозет, не мога да я приема…
— Тихо, никакви възражения. — Тя напъха огърлицата в джоба на Каси и отново пъхна ръка в своите бездънни джобове. — Още едно нещо. То беше в бюрото, което е в библиотеката. — Подаде на Лани малка кама с инкрустирани бижута, в калъф от марокан. — Тъй като аз няма да дойда с вас, ще имате нужда и от средства за самозащита. — Каси понечи да възрази, но Жозет протегна ръка и каза: — Нямам време за спорове. — Прегърна Каси с думите: — Вървете и нека Бог да бъде с вас. — А след това се обърна и прегърна и Лани: — Ще ми липсвате.
Преди да успеят да кажат и дума, Жозет вече буташе лодката обратно във водата. Тя стигна до по-дълбоките води и се качи на борда й. Извика:
— И аз ще ви липсвам. Наистина, трябваше да дойда с вас. Виждате колко добре върви всичко, когато аз се грижа за нещата.
— Ще успеем и без теб — извика Лани. — Макар че ще бъде трудно. Джеърд ще се ядоса много повече, ако те вземем с нас.
Жозет мрачно кимна.
— Той и сега няма да бъде доволен. — Погледна към развиделяващото се небе. — Той скоро ще прочете бележката ми.
— Бележка? — каза Каси. — Оставила си бележка?
— Разбира се. Аз обичам Джеърд. Не бих го тревожила повече, отколкото е необходимо. Оставих бележка на вратата на яслата на Капу, в която му казвам, че съм заминала и че ще се върна с падането на нощта.
— Не биваше да правиш това — каза Каси.
— Защо? Сега, като знае, че ще се върна, той ще чака, за да ме попита, къде отивате вие. А това ще ви даде време да стигнете до Париж. — Жозет се усмихна. — Не съм ли постъпила умно?
Не можеха да намерят грешка на Жозет.
— Е, предполагам, че няма да ни навредиш много.
Жозет беше заета с обръщането на малката лодка.
— По-добре се преоблечете тук, където дърветата са гъсти. Полите ви са мокри и могат да привлекат вниманието на хората. И измислете добра история, за да оправдаете присъствието си. Трябваше самата аз да я измисля, докато идвахме насам. И мисля, че е по-добре…
Тя все още говореше, когато вятърът изду платната и лодката се плъзна по вълните. Не я чуваха вече. Жозет въздъхна и вдигна ръка за сбогом, а после посвети цялото си внимание на платната.
Каси продължи да маха с ръка чак докато малката крехка фигура на Жозет се скри от погледа им. Пътуването беше дълго, а Жозет беше понесла главната тежест. А сега трябваше отново да преживее същото пътуване и то съвсем сама.
— Дали ще се справи? — прошепна тя.
— Разбира се. Всичко ще бъде наред с нея. Ще се върне благополучно. Морето е спокойно. — Лани нежно хвана Каси за ръката. — Хайде, ела. Трябва да се преоблечем.
— Те са заминали! — Джеърд смачка бележката в ръката си. — Господи, мога да удуша Жозет.
Брадфорд взе смачканата бележка и с трепереща ръка я опъна отново.
— Кога заминаваме?
— Изпрати съобщение да подготвят „Джоузефин“. — Той погледна с невиждащи очи. — Ще заминем веднага след като говорим с Жозет.
— Ако това малко дяволче въобще се върне — каза Брадфорд. — Може да реши да остане с тях.
— Ще се върне. Обещала е. Освен това Каси няма да й разреши да се излага на по-големи опасности, отколкото е необходимо.
Но щеше да има много опасности за Каси и Лани. Две жени, съвсем сами във вражеска земя, без паспорти и без приятели. Джеърд беше обзет от паника, когато разбра, че те вече може би са изложени на опасност, докато той стои там безпомощен. Как въобще щеше да ги намери, дори да стигне до Франция?
Жозет. Тя трябва да знае нещо и той щеше да я принуди да го каже.