— Побързай — подкани я Лани. — С времето гневът й само нараства.
Каси намъкна и другия си ботуш, вдигна косата си на кок и се изправи на крака.
— Върни се в къщата. Аз трябва да заведа Капу до конюшнята.
Лани поклати глава.
— Завържи го до дървото. Предполага се, че си ходила пеш при баща си. Аз ще се върна, докато ти разговаряш с Клара и ще го заведа до яслата.
Каси завърза Капу и тичешком се отправи към къщата.
— Чакай! — Лани забърза след нея, махна цветята от косата й и ги пусна на земята.
Каси погледна към цветята. Спомни си прекрасното чувство за свобода, което беше изпитала сутринта, когато ги втъкна в косата си. Не това беше начинът да се чувства свободна, тя го знаеше. Красотата не трябваше да бъде стъпквана на земята и не трябваше да се крие като нещо грешно и забранено.
— Това не е правилно.
— Не е, но е необходимо.
— Не бива да бъде необходимо. — Тя рязко се извъртя към Лани. — Защо стоиш тук? Ще бъдеш много по-щастлива, ако се върнеш в селото си. Тук няма нищо за теб.
— Ти си тук и баща ти също. — По лицето на Лани се появи лъчезарна усмивка. — Това е достатъчно.
— Той рядко е тук и дори когато е, само те използва, а после те оставя сама да се оправяш с проблемите.
— Това няма значение.
— Има значение. Трябва да го напуснеш.
Лани повдигна вежди.
— Щом е толкова ужасен, защо и ти не го напуснеш? Защо не вземеш прекрасния си кон и не отидеш да живееш в долината от другата страна на планината. Нали постоянно ми повтаряш, че ще го сториш? И говориш, че ще отглеждаш цяло стадо първокласни жребци.
Тя вирна брадичка.
— Ще го направя.
— Кога?
— Трябва да намеря кобила, която да е равна на Капу.
— И нима ще я намериш в тази къщурка в подножието на хълмовете?
— Разбира се, че не.
— Защо тогава не зарежеш този ужасен човек, когото наричаш „татко“, и не започнеш свой собствен живот?
— Той не е ужасен Той просто… не е вече същият. Ти не си свързана с него така, както аз. — Тя избухна: — Той има нужда от мен!
— Ти го обичаш — нежно каза Лани. — Лесно е да се обича Шарл. Той е нежен и мил. Не е негова вината, че не е надарен със способност да се противопоставя на обстоятелствата. Много трудно е да зарежеш човек, който има нужда от теб, нали?
— Затова ли оставаш? — Погледът й се зарея към къщата, в която ги чакаше Клара. — Защото той има нужда и от теб?
— Тази връзка е много силна. Аз съм жена, която иска някой да има нужда от нея.
Тя докосна рамото на Каси. В жеста й се криеше топло приятелско чувство.
— Чувството, че съм необходима, ме изпълва и ме прави богата. Чувствам се като благословена, защото ми беше разрешено да дойда тук.
Каси премигна, за да прогони сълзите.
— Ти нямаш ум.
Тя се отпусна в ръцете на Лани и здраво я прегърна.
— Ние сме тези, които сме благословени. Ние не те заслужаваме.
— Това вероятно е вярно — искрено каза Лани, а след това се засмя. — Особено ако и тази вечер ще ми създаваш ядове със старата.
— Ще бъда послушна. — Каси направи крачка назад, а после бързо тръгна по пътеката. — Няма да ти създавам проблеми. Обещавам ти.
— Ти винаги така казваш.
Каси се засмя. Това беше самата истина. Опитваше се да се държи добре заради Лани, но почти никога не успяваше.
— Защо е ядосана? Защото избягах днес и те изоставих, също като баща си?
— Знаех, че повече не можеш да издържаш. Още вчера го разбрах. Видях как гневът назрява в теб, докато тя се заяждаше и не спираше да бъбри с острия си език. Твоят нрав не е кротък. Чувствата ти са много силни и ти никога не успяваш да ги подчиниш на волята си. Страстта у теб винаги побеждава.
„Страстта у теб винаги побеждава…“
Разбира се, Лани нямаше предвид плътската страст, но внезапно в съзнанието на Каси изплува образът на англичанина, изправил се на плажа. Той я беше ядосал, но и възбудил. Нима това беше част от неспокойната й натура? Това ли искаше да каже Лани? Споменът за онзи странен, бездиханен миг, точно преди да избяга от него, накара кръвта й да закипи. Да, това беше крайно смущаващо. Не трябваше да мисли за него.
— Няма да бягам вече. Не е честно спрямо теб.
— Ще правиш онова, от което имаш нужда. Знаех, че ще се върнеш, когато гневът ти утихне.
— Някой ден няма да се върна. Някой ден и това ще се случи. Ще заведа теб и Капу в другата част на острова и никога вече няма да стъпим тук.
— Някой ден. — Лани се усмихна. — Но не и докато той има нужда от нас. Нали?
— Хайде, не бъди толкова мрачна. Добре ли прекара деня? Как е Лихуа?