— Да, наистина, времето ми е много ценно — подчерта той. — Нямам никакво желание да го пилея.
Лани го дари с още една ослепителна усмивка.
— Ще се опитаме да не ви безпокоим повече.
Той недоволно изсумтя. Обърна им гръб още преди да затворят вратата.
— Предлагам отсега нататък аз да водя разговорите — каза Лани. — Ти никак не беше учтива.
— Той лъжеше. — Каси се отправи към наетата карета. — Разбрах го.
— Е, затова не беше нужна голяма проницателност — каза Лани. — Той не умее да лъже.
— Мисля, че татко вече е бил при него.
Лани кимна и седна в каретата.
— Което означава, че Давид лъже, защото го е помолил самият Шарл… или пък някой друг.
Каси разсеяно даде знак на кочияша да потегли.
— Имаш предвид Раул Камбре.
— Вероятно.
Леден страх стисна Каси за гърлото.
— Мили Боже, надявам се, че не се е случило най-лошото. — Тя подаде глава през прозорчето и извика на кочияша: — Завий зад ъгъла и спри.
— Какво правиш? — попита я Лани.
— Давид може да отиде при татко, за да го предупреди, че сме разпитвали за него. — Не искаше да изказва на глас другата възможност. — Ще чакаме тук и ще видим дали ще го направи.
— И след това ще го последваме?
Каси скочи от каретата.
— Ще седна в кафенето, което се намира срещу къщата на Давид, и ще наблюдавам предната врата. Ти остани тук, в каретата. Когато той излезе, аз ще се присъединя към теб.
Тя не изчака отговора на Лани, а бързо зави зад ъгъла.
— Забравил съм какъв отвратителен вкус има твоя човек по отношение на местата, където си пие питиетата — каза Брадфорд, след като огледа препълнената кръчма. — Тук е толкова задимено, че не се вижда таванът.
— Нито пък мъжете на съседната маса — каза Джеърд. — Което е предимство, когато не искаш да бъдеш забелязан. — Той огледа посетителите. — Къде, по дяволите, е той? В бележката му пише, че ще бъде тук всяка вечер, докато вляза в контакт с него.
— Тогава сигурно ще дойде Наистина, той е малко груб и невъзпитан, но на него може да се разчита.
— Груб? Вие ме наричате груб?
Джеърд се извърна и видя мъжа, застанал на няколко метра от тях. Той беше французин, имаше доста голямо шкембе и нарочно говореше високо.
— Аз не съм груб. Просто съм прекалено честен и не мога да овладея изисканите ви английски маниери.
— Къде беше? — Джеърд едва сдържаше нетърпението и гнева си.
— Да търся информация от моите също толкова груби другари.
— Каква информация?
Мъжът чакаше с поглед, прикован в Брадфорд.
— Моите извинения — каза Брадфорд с въздишка.
Мъжът сви рамене.
— Това е единственото, което може да се очаква от англичаните.
— Също така от тях се очаква да плащат солидни суми за получената информация — каза Джеърд. — Какви са новините за Камбре?
— Днес отново е бил посетен от Давид. Според моя човек, Валбо, той е бил много ядосан.
— Давид единственият му посетител ли е бил?
Мъжът кимна.
— И е останал само няколко минути, след което се върнал в дома си. Камбре излязъл от дома си и посетил малък пансион на улица „Лион“.
— Защо?
— Разпитвал за мадмоазел Девил.
Джеърд беше обзет от силно напрежение.
— И?
— Тя не била там и той си тръгнал.
Джеърд облекчено въздъхна.
— Слава Богу!
Мъжът тихо се засмя.
— Щял е да ги открие, ако се е сетил да се върне. Валбо ми каза, че две дами проследили Камбре от дома му до пансиона, изчакали го да си тръгне и влезли в стаите си.
— Господи! — възкликна Брадфорд.
— Вие познавате дамите? — попита мъжът.
— Познаваме ги — каза Джеърд. — Върнал ли се е Камбре по-късно в пансиона?
— Не и преди аз да дойда тук, за да ви предам информацията. — Той погледна Брадфорд и се оригна високо. — Разбира се, аз първо се отбих да си хапна хляб и сирене. Знам, че не искате да умра от глад.
Джеърд не чу нищо, освен първото изречение.
— Кога е станало това?
— Преди два часа може би.
Той бутна стола си назад.
— Заведи ме там.
— Сега? — Мъжът сви рамене. — Мислех, че ще искате да посетите Камбре. Убеден съм, че мъжът е ваш стар враг. Той отговаря на даденото от вас описание, приятел е на Давид и…
— По-късно.
Първо трябваше да се увери, че Каси и Лани са вън от опасност. Едва тогава можеше да се заеме с Камбре. По време на пътуването от Морланд до Франция си беше представял Каси ранена, дори мъртва. Не искаше да допусне дори малка възможност това наистина да се случи. Французинът го погледна с нескрито любопитство.
— След като го търсихте толкова много години? Не бих повярвал… О, добре, това не е моя работа. — Той също се изправи. — Елате. Пансионът е само на десет минути оттук с карета.