Выбрать главу

— Да, наистина, времето ми е много ценно — подчерта той. — Нямам никакво желание да го пилея.

Лани го дари с още една ослепителна усмивка.

— Ще се опитаме да не ви безпокоим повече.

Той недоволно изсумтя. Обърна им гръб още преди да затворят вратата.

— Предлагам отсега нататък аз да водя разговорите — каза Лани. — Ти никак не беше учтива.

— Той лъжеше. — Каси се отправи към наетата карета. — Разбрах го.

— Е, затова не беше нужна голяма проницателност — каза Лани. — Той не умее да лъже.

— Мисля, че татко вече е бил при него.

Лани кимна и седна в каретата.

— Което означава, че Давид лъже, защото го е помолил самият Шарл… или пък някой друг.

Каси разсеяно даде знак на кочияша да потегли.

— Имаш предвид Раул Камбре.

— Вероятно.

Леден страх стисна Каси за гърлото.

— Мили Боже, надявам се, че не се е случило най-лошото. — Тя подаде глава през прозорчето и извика на кочияша: — Завий зад ъгъла и спри.

— Какво правиш? — попита я Лани.

— Давид може да отиде при татко, за да го предупреди, че сме разпитвали за него. — Не искаше да изказва на глас другата възможност. — Ще чакаме тук и ще видим дали ще го направи.

— И след това ще го последваме?

Каси скочи от каретата.

— Ще седна в кафенето, което се намира срещу къщата на Давид, и ще наблюдавам предната врата. Ти остани тук, в каретата. Когато той излезе, аз ще се присъединя към теб.

Тя не изчака отговора на Лани, а бързо зави зад ъгъла.

— Забравил съм какъв отвратителен вкус има твоя човек по отношение на местата, където си пие питиетата — каза Брадфорд, след като огледа препълнената кръчма. — Тук е толкова задимено, че не се вижда таванът.

— Нито пък мъжете на съседната маса — каза Джеърд. — Което е предимство, когато не искаш да бъдеш забелязан. — Той огледа посетителите. — Къде, по дяволите, е той? В бележката му пише, че ще бъде тук всяка вечер, докато вляза в контакт с него.

— Тогава сигурно ще дойде Наистина, той е малко груб и невъзпитан, но на него може да се разчита.

— Груб? Вие ме наричате груб?

Джеърд се извърна и видя мъжа, застанал на няколко метра от тях. Той беше французин, имаше доста голямо шкембе и нарочно говореше високо.

— Аз не съм груб. Просто съм прекалено честен и не мога да овладея изисканите ви английски маниери.

— Къде беше? — Джеърд едва сдържаше нетърпението и гнева си.

— Да търся информация от моите също толкова груби другари.

— Каква информация?

Мъжът чакаше с поглед, прикован в Брадфорд.

— Моите извинения — каза Брадфорд с въздишка.

Мъжът сви рамене.

— Това е единственото, което може да се очаква от англичаните.

— Също така от тях се очаква да плащат солидни суми за получената информация — каза Джеърд. — Какви са новините за Камбре?

— Днес отново е бил посетен от Давид. Според моя човек, Валбо, той е бил много ядосан.

— Давид единственият му посетител ли е бил?

Мъжът кимна.

— И е останал само няколко минути, след което се върнал в дома си. Камбре излязъл от дома си и посетил малък пансион на улица „Лион“.

— Защо?

— Разпитвал за мадмоазел Девил.

Джеърд беше обзет от силно напрежение.

— И?

— Тя не била там и той си тръгнал.

Джеърд облекчено въздъхна.

— Слава Богу!

Мъжът тихо се засмя.

— Щял е да ги открие, ако се е сетил да се върне. Валбо ми каза, че две дами проследили Камбре от дома му до пансиона, изчакали го да си тръгне и влезли в стаите си.

— Господи! — възкликна Брадфорд.

— Вие познавате дамите? — попита мъжът.

— Познаваме ги — каза Джеърд. — Върнал ли се е Камбре по-късно в пансиона?

— Не и преди аз да дойда тук, за да ви предам информацията. — Той погледна Брадфорд и се оригна високо. — Разбира се, аз първо се отбих да си хапна хляб и сирене. Знам, че не искате да умра от глад.

Джеърд не чу нищо, освен първото изречение.

— Кога е станало това?

— Преди два часа може би.

Той бутна стола си назад.

— Заведи ме там.

— Сега? — Мъжът сви рамене. — Мислех, че ще искате да посетите Камбре. Убеден съм, че мъжът е ваш стар враг. Той отговаря на даденото от вас описание, приятел е на Давид и…

— По-късно.

Първо трябваше да се увери, че Каси и Лани са вън от опасност. Едва тогава можеше да се заеме с Камбре. По време на пътуването от Морланд до Франция си беше представял Каси ранена, дори мъртва. Не искаше да допусне дори малка възможност това наистина да се случи. Французинът го погледна с нескрито любопитство.

— След като го търсихте толкова много години? Не бих повярвал… О, добре, това не е моя работа. — Той също се изправи. — Елате. Пансионът е само на десет минути оттук с карета.