Каси беше само на някакви си десет минути разстояние, а този човек ги беше накарал да чакат цели два часа! Силен гняв замъгли разсъдъка на Джеърд. Изкушаваше се да разбие главата на мъжа в стената.
— Той не е знаел, че те са толкова важни за нас — каза Брадфорд тихо. — Не си губи времето с него, Джеърд.
Важни? В целия свят нямаше нищо по-важно от Каси, а заради този човек тя беше изложена на опасност. Камбре е бил толкова близо до нея, а него го е нямало, за да я защити. И все още няма кой да я защити. Гневът му беше изместен от паниката. Брадфорд беше прав. Нямаше време за губене. Той взе шапката и ръкавиците си от масата и последва мъжа.
— Не искам просто да седя тук и да чакам. — Каси възбудено крачеше напред-назад из малката стаичка. — Да се върнем в къщата на Камбре и да говорим с него.
— По-безопасно е да го оставим той да дойде при нас.
— Татко може да е в онази къща.
— Да не мислиш, че Камбре му е предложил гостоприемството си? — Лани поклати глава. — Не и ако е толкова зъл, колкото ти вярваш, че е.
— Може би татко е затворник в къщата му.
— А може би е проявил достатъчно ум и не се е оставил Камбре да го изиграе. Шарл не е глупав. Ние дори не сме сигурни, че той е посетил Камбре в дома му.
— Защо спориш с мен? — Дланите на Каси се свиха в юмруци. — Всичко би могло да се случи. Джеърд сигурно вече е в Париж. Ако Камбре не намери татко, Джеърд ще го намери.
— Аз не споря с теб. Просто се опитвам да ти помогна да разсъждаваш правилно.
— Трябваше да пресрещнем Камбре, когато той излизаше от пансиона. Не биваше да ти позволявам да ме спреш.
— И какво щеше да направиш? Глупаво щеше да бъде да му се изпречим на пътя, без да имаме план. Та ние дори нямаме оръжие. Очевидно нашето присъствие тук му създава грижи, иначе нямаше веднага да тръгне към нашия пансион. Когато се върне, ще го разпитаме тук, където сме в безопасност и ще видим какво ще научим.
Тя седеше на перваза на прозореца. Уморено облегна глава на рамката.
— Е, ще престанеш ли да крачиш насам-натам? Главата ме заболя да те гледам.
— Съжалявам. — Тя спря в средата на стаята. — Просто… Толкова сме близо… Страхувам се за татко.
— Няма да можем нищо да направим, ако самите ние се изложим на опасност.
Каси знаеше, че Лани е права, но все още изпитваше тревога и нетърпение. Още от самото им пристигане в Париж тя непрекъснато беше завладяна от паника. Като че ли живееха под някакъв заплашителен облак, който затъмняваше света. С всяка изминала минута светът ставаше все по-черен. Тя прекоси стаята и се отпусна в краката на Лани.
— И какво ще стане, ако не намерим татко преди Джеърд? — прошепна тя. — Не бих могла да го понеса, Лани.
Лани хвърли изпитателен поглед към лицето на Каси.
— О, не!
Каси разбра че Лани знае. Искаше да отрече, да каже на Лани, че е загрижена единствено за баща си. Но не можеше да го направи.
— Няма значение какви са чувствата ми към Джеърд. Ако им бях разрешила да вземат надмощие, въобще нямаше да съм тук сега.
— Бедна Каноа. — Тя нежно докосна Каси по бузата. — Съдбата е жестока към теб.
— Аз не мога да избирам съдбата си. Не исках това да се случи. — Тя затвори очи. — Не е честно, че ги обичам и двамата. Господ не биваше да допуска това да ми се случва. Какво ще правя, ако не успея да попреча на Джеърд да убие татко?
— Ще го преживееш.
Каси отвори очи, но започна често, често да премигва, за да не заплаче.
— Не ме ли мразиш?
— Заради нещо, което не зависи от теб? — Тя поклати глава. — Как можа да си помислиш, че ще те намразя?
— Защото понякога аз самата се мразя. — Тя седна на петите си и се усмихна с треперещи устни. — Но се радвам, че ти не ме мразиш. Мисля, че това би разбило сърцето ми.
Лицето на Лани изразяваше мъка и тревога.
— Ако Камбре не се върне тук тази нощ, ще отидем при него на сутринта.
Каси кимна и се изправи.
— Както сметнеш за най-добре Не искам да…
На вратата се почука силно. Каси почувства облекчение. Камбре. Най-после чакането беше свършило и тя можеше да предприеме нещо. Бързо прекоси стаята и рязко отвори вратата.
— Иска ми се да те удуша — каза Джеърд сърдито.
Тя се втренчи в него изненадана.
— Как.
— Не можеше да чакаш повече, нали?
Той отвори широко вратата и я избута обратно в стаята.
— Да чакам какво? Ти да го намериш преди мен?
Братфорд влезе след Джеърд и затвори вратата.
— Разбираме ви, но бързането ви не беше разумно и беше нелюбезно по отношение на нас.
Погледът му се прехвърли на Лани и той неодобрително каза:
— Изплаши ме.