— По-добре ли се чувстваш? — попита Лани след дълго мълчание.
Каси се чувстваше много уморена, сълзите й бяха пресъхнали, но може би и мъката беше понамаляла.
— Да.
— Ти беше много жестока към Джеърд тази вечер.
— Не искам да говоря за Джеърд.
— Наистина ли се съмняваш в него?
Трябваше да се съмнява в него. А така отчаяно искаше да му вярва. Сега, когато първоначалната разкъсваща я болка беше станала по-тиха, тя си спомни, че Джеърд никога не лъже. Но може би този път беше направил изключение?
— Няма доказателство, че не е убил татко.
— Но няма доказателство и че го е извършил. Може би утре ще знаем повече. — Лани затвори очи, думите започнаха да стават неясни. — Всичко това е много странно… Няма да е честно да го съдим без…
Лани беше заспала. Каси лежеше, втренчена в мрака. Мислеше, че е достатъчно изтощена, за да заспи веднага, но все още беше напълно будна.
„Няма доказателство.“
Нямаше доказателство, че Джеърд е убиец, нямаше доказателство, че Камбре е извършил убийството, нямаше доказателство дори за смъртта на баща й. Един мъж е умрял и е бил хвърлен в реката като боклук. Изчезнал е, все едно че никога не е живял. Тази мисъл отново извика сълзи в очите й, а тя не желаеше да плаче повече. Времето за сълзи беше отминало. Те нямаше да съживят баща й, нито щяха да отмъстят за смъртта му.
Отмъщение.
Мисълта се появи като че ли от нищото, но не я изненада. Баща й е бил убит и захвърлен като нещо непотребно. Тя почувства силен гняв и за първи път разбра порива на Джеърд за възмездие. Непоносима болка я завладя и се смеси с гнева. Тя се запита дали самото това преследване не беше отнело живота на баща й.
Но нямаше доказателство. Джеърд можеше и да казва истината. Може бе наистина Камбре го беше убил.
Но ако Джеърд убие Камбре, тя никога няма да узнае.
Застина, когато проумя, че без съмнение Джеърд ще убие Камбре утре. Той го беше търсил, беше го намерил и сега щеше да извърши екзекуцията. Тя ще трябва да стои тук и да чака, докато той сложи край на живота на Раул. Тогава тя ще бъде лишена от възможността да узнае какво се е случило онази нощ край Сена.
Не можеше да му позволи да го направи. Тя трябваше първо да говори с Камбре. Трябваше да му се противопостави, да го обвини и да следи за външни признаци, които биха го издали. Може би тогава щеше да бъде сигурна във вината му.
Ако той беше виновен, тази среща би била много опасна.
Защо ли се колебаеше? Рискът изглеждаше съвсем незначителен, сравнен с вероятността да изживее живота си, без да е сигурна дали Джеърд не е убил баща й.
Тя хвърли поглед към Лани, а после внимателно отметна завивките и стана от леглото.
Лани не се помръдна.
Съвсем тихичко. Каси облече панталоните си за езда, ризата и жакета си. Лани беше заспала толкова дълбоко, че едва ли щеше да я чуе, дори да не пазеше тишина. Тръгна към прозореца, но се спря и се върна към пътната си чанта.
Взе камата, която й беше дала Жозет. Острието проблесна смъртоносно на лунната светлина.
Каси го гледа вцепенена и очарована дълго време. После пъхна камата в джоба на панталоните си. Отново тръгна към прозореца, който гледаше към алеята. Липсата на достатъчно пари ги беше принудила да наемат тази стая на втория етаж, която гледаше към алеята, където се намираха кофите за боклук. Но сега разположението на стаята можеше да се окаже удобно за целта.
Човекът на Джеърд щеше да наблюдава входа, който се намираше на главната улица. Никой няма да си направи труда да си завре носа в тази воняща дупка долу.
Тя стъпи на перваза на прозореца, а после се спусна на малкото покривче, което се спускаше над алеята. Ботушите й скърцаха и тя застина на място, с поглед, вперен в прозореца, откъдето беше излязла. Дали звукът не беше събудил Лани? Въздъхна облекчено, когато никой не се появи на прозореца.
Бавно, внимателно, тя легна по корем и се плъзна заднишком по покрива, като забиваше пръстите си в процепите между керемидите. Трябваше й четвърт час, за да стигне до ръба.
Тя се спря и си пое дъх, преди да надникне надолу към алеята. От земята я деляха три метра. В мрака проблясваха безброй червени очи.
Плъхове.
Потрепери, когато видя гадините да шават под нея. Дали щяха да я нападнат така, както нападаха хранителните останки, които бяха изхвърлени там заедно с другия боклук?
Е, не можеше да остане така цяла нощ. Напрегна се, увисна от ръба в цял ръст, но… Чу как плъховете долу се раздвижиха и се вледени от страх. Нямаше какво да направи, освен да скочи на земята. Когато стъпалата й докоснаха земята, коленете й се подгънаха и тя падна.
Кал. Мръсотия. Един плъх пробяга по ръката й, докато тя отчаяно се опитваше да се изправи на крака. Всички плъхове се бяха събрали около нея!