— Донесете фенера.
Светлината я заслепи за миг, но не това причини вцепенението й. Градината се завъртя пред очите й, когато видя мъжа, който носеше фенера.
— Мили Боже, не! — прошепна тя.
— Ти ли си Валбо? — попита Лани и погледна неуверено мъжа, който се беше облегнал на прозореца на кафенето. — Заведи ме при дука на Морланд.
Той се изправи.
— Нямам такива нареждания.
— Имаш нареждания. Аз ти ги давам.
— Не се подчинявам на жени. Трябва да наблюдавам пансиона и да се грижа за безопасността на двете ви.
— Значи вече си се провалил с изпълнението на задачата. Каси е изчезнала.
— Невъзможно. Очите ми са като очите на ястреб. Никой не се е доближавал до сградата.
— Но някой е излязъл от нея. Заведи ме при негово благородие.
Той поклати глава.
— Ти се опитваш да ме направиш на глупак.
Лани беше силно ядосана. Едва сдържаше чувствата си. Искаше да го хване за яката и да го разтърси.
— Тогава иди и сам се увери. Изчезнала е!
Той се втренчи в нея, смръщи вежди, а после пресече улицата.
— Побързай!
Валбо ускори малко крачка и изчезна във входа на пансиона.
Лани искаше да има в ръцете си копие, за да го мушка в гърба и да го накара да се движи по-бързо. Беше изпълнена с лоши предчувствия още от момента, когато се събуди и видя, че Каси не е в стаята. Не искаше да губи време в напразни спорове.
— Татко? — прошепна Каси.
— Нима ме мислиш за призрак?
Шарл Девил се усмихна на Каси и пъхна фенера в ръцете на Камбре. Пристъпи напред и я прегърна.
— Виждаш ли, аз не съм призрак.
Каси се притисна в него. Той беше силен, топъл и… жив.
— Ти… Той не те е убил.
Камбре каза:
— Мое мило дете, нима мога да убия стария си приятел? Ние сме се съюзили, за да победим общия си враг.
Каси беше объркана. Виеше й се свят.
— Не разбирам.
Баща й я бутна напред.
— Капанът не беше приготвен за теб. Нямах представа, че си в Париж, докато Давид не дойде да ни каже, че си разпитвала за мен. — Той се намръщи. — Трябваше да си останеш вкъщи, както ти казах.
— Ти си бил тук, когато е дошъл Давид?
Той се усмихна.
— Разбира се Имам си стая тук още от… нощта, когато умрях. Чувствах се като затворник, тъй като не ми бе разрешено да напускам стаята си, но Раул ме снабди с платна и бои и започнах да рисувам тази прекрасна градина.
— Но защо? Как?
— Дукът на Морланд се приближаваше опасно близо — каза Камбре. — Неговият човек, Жулом, разпитва Давид преди две години, а Жак-Луи го изпрати да гони дивите гъски в Таити. — Той сграбчи Девил за рамото. — Без моето разрешение, разбира се. Аз му бях много ядосан, че те е поставил в опасност, приятелю мой. Но трябваше да се досетя, че ти си прекалено умен, за да паднеш в лапите на врага.
Тя беше готова да се обзаложи, че за всички превратности на съдбата й е отговорен самият Камбре, но за нейна изненада, баща й се усмихваше.
— Справих се с него с помощта на Каси — каза той.
— Но когато Жулом отново дойде да види Давид преди две седмици, аз разбрах, че той подозира за връзката между нас двамата — каза Раул. — И когато Давид дойде в моята къща веднага след визитата на Жулом при него, Жулом го последва. Тъй като аз бях сменил името си, посещението на Давид нищо не доказа. Ние обаче смятаме Жулом за отвратителен. Тъй като се надяваше, че аз съм някаква брънка във веригата, той изпрати човек да ме наблюдава. — Той стисна здраво устни. — А аз не съм човек, който обича да бъде наблюдаван. Не обичам да ми се пречкат в краката.
— Раул, ужасно е студено тук, в градината — каза баща й и поведе Каси към къщата. — А и моето възкръсване се оказа голям шок за дъщеря ми. Нека да влезем вътре.
— Разбира се. Как може да съм толкова недосетлив? — Раул тръгна до тях по тясната пътека — Е, когато се появи Шарл и започна да разпитва за мен, аз видях в това нашия добър шанс. Защото, предвид на това, с което се занимавам и положението ми в обществото, както и поради деликатността на задачата — да се отърва от Данемон — аз не можех да оставя работите в ръцете на хора от подземния свят. Тези хора винаги се връщат да искат допълнително пари. А и дукът е много опасен мъж. Може да имам нужда от помощ. И какво е разрешението на проблема?
— Нямам представа — отговори Каси.
— Тогава аз ще ти кажа. Да му поставим капан. Да потвърдя подозренията на дука и да се сдобия със съюзник, който да се посвети на унищожаването на дука така, както съм се посветил аз. И така, аз разреших на дука да шпионира и да стане свидетел на „убийството“ на баща ти. Шарл плува под вода и когато реши, че е безопасно, излезе от реката. Върна се в моята къща, както бяхме решили предварително. — Той се усмихна на баща й. — Водите на Сена са много по-студени от водите на вашето море, нали?