Баща й кимна.
— Но дрехите, които ми даде, когато се върнах тук, бяха много по-хубави от онези, които съм носил през всичките тези години.
— За мен беше удоволствие. — Той се обърна към Каси. — Така че, както виждаш, когато дукът дойде тук да ме търси, той ще се срещне с още един, неочакван враг. А неочакваното винаги е смъртоносно опасно. Не мислиш ли, че планът ми е извънредно добър?
Тя потрепери.
— Наистина, много хитро.
— Достатъчно — каза баща й. — Тези приказки за убийства и смърт я разстройват.
— Простете ми, забравих колко чувствителни са дамите. Но признавам, че съм любопитен откъде тя е узнала за твоята „смърт“. Всъщност дори присъствието й тук, в Париж, ме удивлява. Ти ми каза, че си я оставил у дома си на Хаваите, където била в безопасност. А ето че тя изведнъж се появява и започва да задава въпроси. — Той се усмихна на Каси. — И двамата — и аз, и баща ти — бяхме много объркани. Отбих се във вашия апартамент в пансиона, за да ви уверя, че всичко е наред с баща ти, но трябва да сме се разминали по пътя.
Да ги увери? Чудеше се какво друго би могло да им се случи в онзи пансион. Като гледаше Камбре, се чувстваше така, все едно до нея се плъзгаше кобра.
— Не разбирам защо това те изненадва. Последвах баща си от Хаваите, защото съм загрижена за него.
— Но това, че знаеш за нашето малко представление край Сена, ме тревожи. Сигурен съм, че има някакво разумно обяснение, но само човекът на дука ме видя като бутнах Шарл във водата. Само ако имаш връзка с негово благородие, е възможно да предположиш, че баща ти е мъртъв.
— Престани да я разпитваш, Раул. — Баща й я прегърна през раменете, за да я защити. — Както каза и ти, сигурно има някакво разумно обяснение. Тя обаче не е длъжна веднага да дава обяснения. Има нужда от баня и от почивка.
Раул я изгледа втренчено и внимателно, а после сви рамене.
— Ти, разбира се, си прав, приятелю мой. Ще събудя прислугата и ще им наредя да й занесат вана и гореща вода. Мисля, че тук някъде имам и женски дрехи, с които да смени тези вонящи панталони. — Той отвори френската врата и се поклони на Каси. — Но настоявам да закусите с мен след един час. Ако се наложи да чакам по-дълго, ще умра от любопитство.
Той запали една свещ, която взе от шкафа до вратата и се отдалечи. Баща й не си направи труда да пали свещ. Хвана я за ръката и я поведе през тъмната къща. Чувстваше се много удобно и се движеше безпрепятствено из къщата на Камбре, помисли си тя, изпълнена с отчаяние. Толкова удобно, колкото се чувстваше и в присъствието на самия Камбре.
— Казах ти, че сам ще се погрижа за себе си. Ти трябваше да си останеш у дома. Бих желал поне веднъж да ми се подчиниш.
— Не можех да постъпя така. Трябваше да ти помогна. — И тя избухна: — Не разбирам нищо, татко. Защо чакахте в градината? Защо си мислехте, че някой ще дойде.
— Раул постави шпионин, който да следи. Той знаеше, че най-накрая самият дук ще дойде в Париж. Когато Жюлом се срещна с дука и чичо му в кръчмата, човекът на Камбре се върна бързо, за да ни съобщи новината. — Той се спря и отвори една врата. — Раул си помисли, че след като го е търсил толкова години, Данемон ще предпочете веднага да нанесе удара.
Той беше прав. Ако Лани не беше накарала Джеърд да почака, той щеше да падне в капана.
— И вие щяхте да го убиете?
— Ще говорим за това по-късно. — Той запали свещта, която се намираше на масичката до вратата, а после прекоси стаята и отметна сините завеси, които покриваха прозореца. — Не е ли красива къщата на Раул? Много любезно от негова страна, че ми даде такава удобна стая.
Тя огледа стаята. Мебелите бяха от слонова кост. Цялата стая беше декорирана в студен бледосин цвят. Тук-там се срещаше и бежово. Мебелите бяха изящно изработени и много красиви. В стаята обаче имаше малко цвят и малко топлина.
— На мен не ми харесва. И той не ми харесва.
Той като че ли не я чу, погледът му не се отделяше от небето.
— Започва да се развиделява. Зората е различна тук, в Париж — по-бледа, по-деликатна. Всички цветове са по-малко жизнени тук. Градината на Раул е прекрасна, но ми липсват нашите овошки и нашият цъфнал джинджифил.
— Тогава да се връщаме у дома — нетърпеливо рече тя. — Да напуснем това място веднага.
— Не мога да замина. — Очите му не се отделяха от градината. — Има нещо, което трябва да свърша.
— Не можеш да убиеш Джеърд. Аз няма да ти позволя да го направиш. — Тя прекоси стаята и застана до баща си. — Знам, че се страхуваш от него, но не искам той да бъде убит.