— Татко, не се опитвай да ме използваш — прошепна тя. — Не бих могла да го понеса.
— Но ти каза, че не би могла да ме намразиш, Каси. — Той отвори вратата. — А, ето ги ваната и водата.
Той отстъпи, за да направи път на слугите.
— Побързай, мила. Раул е нетърпелив.
Удар, силен като гръм, събуди Джеърд.
— Позволете ми да вляза, ваше благородие.
Въпреки че беше сънен, Джеърд позна гласа на Жулом. Какво, по дяволите… Жулом охраняваше пансиона на Каси! Той скочи от леглото и веднага отвори вратата.
— Какво има? Какво се слу…
— Имаме проблем. — Лани избута Жулом и влезе в стаята.
— Къде е Брадфорд?
— В съседната стая. — Огледа пространството зад нея. — Къде е тя?
Жулом бързо каза:
— Не исках да я водя тук, ваше благородие. Стоях от другата страна на улицата и наблюдавах пансиона, а тя дойде при мен и ми нареди да я доведа. Искала да ви види.
Той направи нетърпелив жест, погледът му не се отделяше от лицето на Лани.
— Каси в пансиона ли е?
— Не.
— Къде е?
— Кълна се, че не е минала покрай мен. Кой би си помислил, че една дама може да скочи през прозореца и да върви из оная мръсотия? Не е моя вината. Вие ми наредихте да я пазя от Камбре, а аз това й правех.
Джеърд измърмори едно проклятие и отново се обърна към Лани.
— Какво, по дяволите, ми мънка той?
— Може би дамата трябва да почака отвън, докато се облечете, ваше благородие — продължи Жулом, който явно се чувстваше неудобно.
— И преди съм виждала голи мъже — сряза го Лани. — Но въпреки това облечи се. Може би не разполагаме с много време. Отвън чака карета.
— Иди да събудиш Брадфорд, Жулом. — Джеърд грабна ризата си и бързо пъхна ръцете си в ръкавите. — Къде е отишла?
— Къде мислиш, че е отишла? — Лани седна върху една малка масичка. — Вината е моя. Не мога да престана да се обвинявам. Трябваше да се досетя, че това ще се случи.
— Камбре! — каза Джеърд. — Господи, отишла е при Камбре. Той ще я убие.
— Тя има кама.
Той обу ботушите си с треперещи ръце.
— Защо не почака? Защо не остави на мен? Тя знаеше, че аз ще го убия.
— Мислиш, че Каси иска да убие Камбре, за да те изпревари — Лани поклати глава. — Тя не е способна да убие човек. Побързай.
— Бързам колкото мога. — Той навлече жакета си. — Тогава защо е отишла при него?
— Вина. Надява се да се освободи от вината.
— Говориш глупости. — Той отвори пътната си чанта и извади от нея пистолет. — Тя нищо не е направила.
— Но тя мисли, че е. — Погледите им се срещнаха. — Вярва, че обича човека, който е убил баща й.
Той замръзна на място.
— Какво?
— И се надява, че Камбре ще я увери, че ти не си убил баща й. — Тя се усмихна мрачно. — Но той може да я убие, преди да е успяла да му зададе въпроса си.
— Какво има, Джеърд? — попита Брадфорд, когато влезе в стаята, последван от Жулом. Беше напълно облечен, само косата му беше рошава. — Лани?
— Камбре. Ще ти разкажа по пътя. — Той се отправи към вратата. — Лани, остани тук с Жулом.
— Не, няма да остана. — Тя се изправи. — Каси е моя приятелка и сестра. Може би ще мога да ви помогна.
— А може да се окажеш и пречка, ако през цялото време ще трябва да се грижим и за твоята безопасност. — Той се обърна към Жулом. — Тя ще остане тук. Няма да ти простя, ако и тя се изплъзне от ръцете ти.
Лани се завъртя към Брадфорд.
— Искам да дойда с вас.
Той поклати глава. Очите й гневно просветнаха.
— Няма да ти го простя.
— Така да бъде — каза той тъжно. — Не мога да рискувам да те загубя.
— Ти никога не си ме имал. А ако направиш това, никога няма да ме имаш. Позволи ми да дойда с теб. Ти имаш нужда от мен.
Агония изкриви чертите на лицето му.
— Нима мислиш, че ще те изложа на риск? Ако сега отстъпя пред молбата ти, може би ще успея да заема мястото на Девил в твоя живот. Ще ти разреша да се грижиш за мен и да вземаш решенията вместо мен. Ще мога да разчитам на твоята сила и да се осланям на твоята привързаност. — Той си пое рязко дъх. — Но аз не съм Девил, Лани. Аз искам да знам, че си жива и че си добре някъде по света, дори да не си до мен.
Той последва Джеърд навън от стаята. Нито един от двамата не проговори, докато не стигнаха до наетата кола, която чакаше отвън.
— Имаме ли някакъв план? — попита Брадфорд. — Или задавам прекалено много въпроси?
— Ще трябва да си я вземем обратно.
— Чудесен план. Как?
Господи, той не знаеше. Знаеше само, че тя не трябва да умре.
— Ние сме на вражеска територия. Не бива да привличаме вниманието върху себе си — каза Брадфорд. — От друга страна, очевидно е, че Камбре също не иска да бъде наблюдаван. После, ние предполагаме, че трябва да спасим Каси, а това може и да не е така. Тя е необикновена жена.