— Добре. — Направи пауза и после каза: — В залива има английски кораб. Тя и другите заплуваха към борда му, за да легнат с моряците.
Лани се намръщи.
— Това не е добре. Може да прихванат болестта.
— Казах им. Не ме послушаха.
— Да, щом кръвта закипи, думите са безполезни — каза Лани. — Спомням си, когато бях само на четиринайсет, кораб от Русия спря в залива. Майка ми, ми каза, че наоколо се носи мълвата, че от кораба се разпространява някаква зараза, но аз не обърнах внимание Заплувах с другите и си избрах моряк, който ми харесваше. Той беше много силен и ми достави огромно удоволствие. — Тя се засмя. — Каква глупост! Имах късмет, че той не беше заразен.
— Можеш ли да изпиташ истинско удоволствие с непознат? — попита Каси.
— Разбира се. Ако няма жестокост и мъжът е опитен.
— Тогава защо все ми казваш, че не бива да лягам с мъжете от твоето село? Те дори не са непознати и сигурно ще бъдат мили с мен. Това лошо ли ще бъде?
— Лошо? — Лани се усмихна криво. — Сега говориш като възрастните. Нима не съм те учила? Любовта никога не е лоша. Просто това ще бъде глупаво от твоя страна.
— Защо?
— Може да родиш дете и възрастните ще бъдат много жестоки с теб, а също и с него Ще трябва да избираш между баща си и детето. — Тя поклати глава. — Ти имаш много обичливо сърце и изборът ще ти причини болка независимо от това, кого ще избереш. По-добре е да изчакаш, докато положението се промени. Разбираш ли?
— Да.
Лани я погледна с любопитство.
— Защо никога преди не си ме питала за това? Нима си намерила мъж, на когото искаш да доставиш удоволствие?
— Не! — Каси се опита да вдигне пренебрежително рамене. — Просто се чудех. Понякога ми е трудно да отивам до селото. Не се чувствам като чужденка там, но и не съм една от тях. Не принадлежа към никое място.
— Значи трябва да си намериш свое собствено място.
— Ще го намеря. — Тя се усмихна на Лани и повтори: — Някой ден.
Лани кимна.
— Може и да не бъде… — Погледът й попадна на верандата и лицето й промени изражението си, а думите замряха на устата й. — Ето я старата. Трябва да те оставя тук, иначе ще помисли, че съм я излъгала. — Тя се шмугна в храстите. — Ще се върна и ще доведа Капу. Но може да не успея да дойда при теб до сутринта. Казах на старата, че си лягам. Вечеряла ли си?
— Да — излъга Каси.
Лани беше рискувала достатъчно заради нея днес. Ако си признаеше, че от сутринта не е яла нищо, освен малко плодове, Лани щеше да преобърне света, за да й осигури храна.
— Върви.
Лани й се усмихна окуражаващо и се скри. Каси се стегна и бързо тръгна към жената, която я чакаше на верандата. Клара Кидмън стоеше изправена и страшна. Светлината, която идваше от стаята зад нея, очертаваше силуета й в мрака.
— Добър вечер, Касандра. Вярвам, че си прекарала добре деня — студено каза тя. — Как е баща ти?
— Добре. — Каси бързо тръгна към бамбуковата врата. — Ще се върне у дома след няколко дена. Изпраща ти много поздрави.
— Ти каза ли му, че си била груба с мен?
Каси не отговори.
— Каза ли му за безобразното си поведение? — мрачно запита Клара — Мисля, че не си. Сигурно си се усмихвала сладко и си му наговорила куп лъжи за мен. Това няма да ти донесе добро. Когато се върне, аз ще му кажа истината и той ще ми разреши да те накажа така, както намеря за добре.
— Може би.
Тя почувства познатия гняв да стяга гърдите й. Беше обещала на Лани. Трябваше да избяга в стаята си, преди Клара да успее да проникне под бронята й.
— Той знае, че такова поведение не е допустимо за една девойка. Ти се превръщаш в езичница, също като тази курва, която той използва, за да задоволява страстта си.
Каси се спря, но не я погледна.
— Тя не е курва.
— Курва — повтори Клара. — Курва е и е загубена за рая.
— Тя е добра, мила и великодушна и…
— Отново ли ме предизвикваш?
Каси искаше да избухне и да се противопостави на Клара, но разбираше, че тя точно това очаква от нея. Тя знаеше, че Каси устоява на обидите, отправени по неин адрес, но винаги възразява, когато нападките засягат Лани. Този път нямаше да загуби контрол. Беше обещала на Лани.
— Не те предизвиквам — отговори тя, като се опита да запази гласа си равен и безизразен. — Но на баща ми няма да хареса това, че говориш за Лани по този начин. Той е истински привързан към нея.
— Богохулство. Мъж, който беше женен за такава светица като майка ти, не може да чувства нищо друго, освен похот, към курва, която показва гърдите си на целия свят.
— Тя вече не го прави.
— Само защото аз убедих баща ти, че нейното влияние върху теб е грешно. Казах му, че ако й позволява подобно поведение, ти самата ще започнеш да тичаш наоколо полугола.