— Ти си глупак. Той ще те убие.
— Това не са последните нежни думи, от които един мъж има нужда на прага на смъртта — каза Камбре и я бутна в стаята. — И след като е пожертвал живота си заради дамата на сърцето си. Много неблагодарни думи.
— Тук съм — каза Джеърд студено — Пусни я.
Той се обърна към Каси:
— Брадфорд те чака в каретата отвън. Той ще те заведе при Лани.
— Не мога да те оставя тук.
— Тя е права, не може да те остави.
Камбре извади пистолет изпод жакета си.
— Какви ги приказваш, Раул? — Баща й също влезе в библиотеката. — Каси няма нищо общо с това.
Очите на Джеърд се отвориха широко от изненада, когато позна баща й.
— Девил?
Баща й не му обърна никакво внимание.
— Капанът беше за Данемон. Никой друг не бива да бъде нараняван.
— Понякога невинните също страдат заедно с виновните — каза Раул и заключи вратата. — Но тя далеч не е невинна. Дъщеря ти беше готова да те предаде. Тя е курва и е спала с нашия враг.
— Никога не би те предала — каза Джеърд. — За Бога, нима не познаваш дъщеря си? Каси прекоси половината свят, за да се опита да те спаси.
— Нямам нужда ти да ми казваш каква е дъщеря ми.
— Тогава кажи на Камбре да върви по дяволите и я изведи от тук.
Баща й се извъртя рязко към Камбре.
— Първо ще се отървем от Данемон, а после ще говорим за Каси. Дай ми оръжието. Аз ще го застрелям.
Раул го погледна с присвити очи.
— Колко смел си станал. Но ще трябва сам да го извърша.
— От доста дълго време бягам и се крия, Раул. Искам да сложа край на това. Дори да ми дадеш нов старт в живота, той ще ме последва.
— Не! — Каси застана между Джеърд и Камбре. — Ще трябва да застреляте първо мен.
— По дяволите, махни се оттам, Каси — извика Джеърд.
— Виждаш ли, Шарл? — Камбре се усмихна. — Не мога да ти дам пистолета. Ти няма да имаш смелостта да застреляш дъщеря си, за да стигнеш до Данемон.
Той вдигна пистолета и го насочи към гърдите на Каси.
— Докато аз няма да имам угризения на съвестта.
Тя щеше да умре. Куршумът щеше да прониже плътта й и да сложи край на живота й.
— Раул, ти не искаш да направиш това. — Баща й тръгна към нея. — Дай ми пистолета.
— Дръпни се назад. — Камбре не отмести оръжието, но гласът му стана по-остър. — Точно това искам да направя. Както виждаш, взел съм предпазни мерки — въоръжен съм с двуцевен пистолет. Той е много по-точен от обикновените оръжия. Давам ти една минута да отстраниш тази кучка от пътя на куршумите. След това ще натисна спусъка.
Внезапно Джеърд се изправи и застана до нея. Каза с дрезгав глас.
— Махни се оттук, Каси.
— Не ставай глупав. Не мога да постъпя така.
Тя отново застана пред него. Този път се обърна с лице към него и го прегърна. Той изруга и се опита да раздели ръцете й, но тя го стискаше с всички сили.
— Колко трогателно — каза Камбре. — Точно като Ромео и Жулиета, нали, ваше благородие? Мисля, че и тази драматична ситуация ще има същия изход.
Тя се стегна, готова да посрещне куршума.
— Ти ми каза, че мога да отведа Каси — каза баща й. — Трябва да сдържиш обещанието си.
— О, много добре. Но ще е жалко да… Ах, ти, кучи сине!
Каси се обърна и видя, че баща й се е хвърлил към Камбре. Секунда по-късно те бяха на пода и се бореха за пистолета. Джеърд я отблъсна и се спусна към двамата мъже.
Изстрел.
Кръвта попиваше в дебелия персийски килим.
Чия беше кръвта? Майко Божия, чия беше кръвта?
— Глупак!
Камбре отмести от себе си тялото на баща й. Девил несръчно се претърколи, ръцете му все още стискаха пистолета, чийто изстрел го беше убил. Камбре се опита да му отнеме пистолета, но Джеърд се спусна към него и го стисна за гърлото.
— Пусни… ме. — Камбре впи нокти в ръцете на Джеърд. — Може… да… се споразумеем. Аз имам власт. Мога…
Джеърд щеше да го удуши. Каси никога преди не беше ставала свидетел на убийство. Предполагаше, че ще изпита някакво ужасно чувство. Но не почувства нищо, освен диво задоволство и съжаление, че това не беше станало по-рано. Преди изстрелът да беше отнел живота на баща й. Бавно се запъти към мъртвото му тяло.
— Спри… — задъхваше се Камбре.
После ръцете на Джеърд стиснаха още по-здраво гърлото му и той вече не можеше да говори.
Тя падна на колене до баща си. Кожата му беше бледа, а ризата — изцапана с кръв.
— О, татко, не…
Той отвори очи. Тя рязко си пое дъх, не можеше да повярва. Беше още жив!
— Не исках… да умреш…
— И ти няма да умреш. — Тя го прегърна. — Аз няма да ти позволя.
— Мъртъв ли е Раул? Убих ли го?
— Тихо. Да.
— Трябваше… да го направя. Знаех, че той… няма да… ме остави… да живея. Не можех… да убия… Данемон. Дължа му го… Изкупление…