— Не искам да го чуя.
— Така или иначе, ще го чуеш. Този път няма да ти позволя да си тръгнеш от мен. Отидохме прекалено далеч. — Очите му задържаха нейните — Знам, че времето не е подходящо, но не мога да не говоря. Дойдох при теб, когато Камбре ме извика, защото е предопределено да бъдем заедно, защото сме създадени един за друг. Не исках да живея без теб. По същата причина ти застана между мен и дулото на пистолета. Ние си принадлежим и аз няма да те оставя да си отидеш заради миналото. Въпреки че може би баща ти ми спаси живота, аз никога няма да мога да споделям с теб спомените за него. Но никога няма да ме чуеш да приказвам против него. Всичко свърши, започваме на чисто. — Той си пое дълбоко дъх. — Това е всичко, което исках да ти кажа. Няма да те насилвам да вземаш бързо решение. Знам, че трябва да ти дам време да излекуваш душата си. Просто искам да… Само не ме избягвай. Не мога да го понеса, дявол да го вземе. — Той я пусна и тръгна към вратата.
— Това не е възможно — избухна и тя. — Мислех, че съм като Лихуа и Лани, но съм много по-голяма егоистка. Не мога да живея…
— В Морланд? — прекъсна я той. — Тогава ще живеем половин година на твоя остров.
— Не това исках да кажа. — Всичко това беше особено болезнено и тя неуверено рече: — Аз… не мога да бъда твоя любовница.
Той я погледна изненадано, недоверчиво.
— Господи, нима не си чула нито дума от онова, което казах? Аз не искам любовница, искам съпруга!
Той излезе от конюшнята и тръшна вратата.
Тя гледа след него. Беше шокирана, в главата й се въртяха думите, които беше произнесъл.
„Ние сме създадени един за друг.“
„Никога вече няма да ти позволя да си отидеш.“
„Съпруга.“
Беше казал всичко, освен думите, които най-много искаше да чуе. Думите, които им бяха забранени още от онази тяхна първа среща на брега.
Нямаше право да го съди, след като и тя не ги беше казала нито веднъж.
Обърна се към Капу и облегна глава на врата му. По вените й запълзя топлина и разпръсна студа и болката. Ново начало… Мили Боже, как искаше да започне всичко отначало с Джеърд. Още сега, още в тази минута.
Не, не още. За англичаните тя беше в траур. Беше благодарна на този обичай, докато странеше от Джеърд, но сега трябваше да намери начин да го победи.
„Джоузефин“.
Усмихна се и нежно помилва жребеца.
О, да, „Джоузефин“ определено щеше да й помогне.
На следващия ден Жозет изглеждаше толкова нещастна, застанала в двора, докато те изкарваха конете през вратата, че сърцето на Каси щеше да се пръсне от мъка. Като премигна, за да прогони сълзите, Каси махна с ръка на момичето.
— Тя ще ми липсва.
Лани кимна.
— Но може би Джеърд ще й разреши да ни посещава понякога.
Погледът на Каси се премести върху изправения гръб на Джеърд, който яздеше начело заедно с Брадфорд. Само видът му беше достатъчен да я изпълни с неописуема радост.
— Какво има?
Тя се обърна и видя, че Лани я гледа замислено и изпитателно.
— Изведнъж стана много весела.
— Щастлива съм, че се връщаме у дома.
— Не, това не е всичко. Кажи ми.
Каси се усмихна.
— Няма нищо за казване.
Но скоро щеше да има. Мисълта я накара отново да изпита силно задоволство. Тя се почувства по-лека и от въздуха. Обърна се към Лани.
— Казах ли ти, че татко ми нареди да се грижа за теб?
— Не. — Мисълта определено се стори много изненадваща на Лани. — Каза ми само, че е говорил с любов за мен. Аз нямам нужда някой да се грижи за мен.
— Нямаш нужда, но го заслужаваш. — Тя се усмихна. — Както и да е, тази задача може да се окаже непосилна за мен. Мисля, че трябва да изберем някой друг на моето място. — Погледът й се спря на Брадфорд. — Мисля, че онзи момък там е подходящ.
— Едва ли може да се нарече момък.
— Но винаги ще бъде около теб.
— Той пие прекалено много.
— Вече не. Не съм го виждала да пие повече от чаша вино напоследък.
— Упорит е и обича да противоречи.
— Значи ще бъде предизвикателство за теб.
Лани се намръщи.
— Той ме накара да остана в пансиона, когато аз толкова много исках да дойда при теб. Има нужда от мен, а не приема помощта ми. Казах му, че няма да му го простя.
— Ах, какво ужасно престъпление наистина — съвсем сериозно каза Каси. — Нищо чудно, че не си му проговорила нито веднъж от смъртта на татко.
Лани мълча дълго време.
— Аз съм полинезийка. Ти видя как се държаха хората с мен на онзи бал. Няма да стана причина да страда и той.