Каси разбра, че са стигнали до същността на нещата. Всички други извинения бяха само бариери, които трябваше да спрат Брадфорд.
— Ти винаги си ме учила да бъда вярна на себе си и да не обръщам внимание на мнението на хората. Нима си ме лъгала?
— Не, не съм те лъгала — каза Лани. — Но не мога да го карам да страда.
— Ще го накараш да страда, ако го принудиш да се откаже от теб.
Устните на Лани затрепериха, но тя овладя трепета им.
— Не искам да говоря за това.
— Тогава не говори, направи нещо. Ти не си жена, която може да се затвори, да се изолира от живота. Иди при него.
— Ще си помисля.
Каси не каза нищо повече. Беше пуснала семето, а и Лани не би позволила по-голяма намеса. Е, може би една съвсем лека намеса…
— Каси ми каза, че си искала да ме видиш.
Лани се обърна и видя, че Каси и Джеърд качват конете на борда, а Брадфорд стои до нея. Лицето му изразяваше нетърпение и светеше като на момче. Тя почувства у нея да се надига топлина. Искаше й се да удуши Каси.
— Сбъркала е.
Лицето му помръкна разочаровано. Тя искаше да го прегърне и да изтрие болката от душата му. Той направи усилие и се усмихна.
— Знаех си, че още е прекалено рано. Ти все още скърбиш за загубата на Шарл.
— Не — каза тя. — Шарл винаги ще бъде с мен, но времето за скръб отмина.
— Но ти не ме искаш.
Тя поклати глава.
— Тогава ще чакам. Винаги ще чакам.
Щеше да го направи. Тя го гледаше безпомощна.
— Как бих могла да те убедя, че това не би било добре за теб?
— Това е най-доброто за мен. Най-прекрасното нещо, което би могло някога да ми се случи.
— Ние живеем в два различни свята.
— Вярно е. Няма ли това да бъде интересно?
— Не, ще бъде трудно и жестоко…
— Ти плачеш — каза той учудено.
— Изпитвам съчувствие към болката ти.
— И към твоята собствена.
Тя не отговори веднага, а когато го направи, думите й бяха едва доловими.
— Да, и към моята собствена.
Лицето му се озари от лъчезарна усмивка.
— Ти ме обичаш.
— Аз… наистина съм привързана към теб.
— Ти ме обичаш.
— Е, добре, обичам те — каза тя. — Доволен ли си сега?
Когато той протегна ръка да я докосне, Лани бързо отстъпи назад.
— Не!
Ръцете му се отпуснаха до тялото.
— Няма да бързам, щом ти не искаш.
Тя отчаяно искаше да я докосне. Страхуваше се, че ще се хвърли в прегръдките му и тогава всичко ще бъде загубено. Трябваше да контролира положението или той щеше да погуби сам себе си.
— Не мога ли да те убедя да ме оставиш?
— Не и през следващите стотина години.
— Отлично. — Тя навлажни устни. — Ще живеем заедно, но при поставени от мен условия. Няма да сключим брак.
Той я погледна. Чакаше.
— Ще разговаряме. Ще се разхождаме. Ще играем на карти и шах.
— Ще правим всичко, което пожелаеш. Това ли са условията ти?
— Ще правим и секс.
Широка усмивка озари лицето му.
— Нещо друго?
— Бебета. Обичам бебетата. Когато ме напуснеш…
— Аз също обичам бебетата.
— Но не бива да се чувстваш длъжен да останеш при мен, защото имам деца. Моите хора обичат бебетата заради тях самите, а не заради думите, които попът произнася при кръщаването им.
— Няма да се чувствам длъжен — обеща той. — Още нещо?
Тя поклати глава.
— И не трябва да ми говориш за брак.
— О, няма! — Той й се усмихна и й протегна ръката си. — Дълго, дълго време дори няма да споменавам за това. Може би чак след раждането на третото ни дете.
Тя го погледна с отчаяние. Какво ли може да постигне с мъж като Брадфорд? Можеш да го обичаш, да се грижиш за него, да се любиш с него.
Можеш да протегнеш ръка към него и към живота.
Тя взе ръката му в своята.
На изток проблесна светкавица.
Не тази вечер, помоли се Каси. Конете бяха удобно настанени в трюма, но една буря би означавало, че тя трябва да остане цяла нощ при тях.
Бурята беше далеч. А можеше и да ги заобиколи.
Тя спря пред каютата на Джеърд и пусна пелерината си на палубата. Пое си дълбоко дъх и отвори вратата.
Той седеше до бюрото, напълно облечен, с гръб към нея.
— Ти не си готов за мен — каза тя.
Той застина, гърбът му се изпъна. Бавно се обърна заедно със стола към нея.
Погледът му обходи босите й крака, загърнатите в саронга бедра и голите й гърди. Той каза с дрезгав глас:
— Не знаех, че трябва да бъда готов.
Тя затвори вратата след себе си.
— Всичко е наред. Сега нещата са малко по-различни. Дори си облякох пелерината.
— За мен е чест. — Тонът му издаваше, че той е предпазлив.
— Е, навън е доста студено. — Тя поклати глава. — Не, това не е вярно. Все още ми е трудно да не издигам бариери между себе си и теб. Облякох си пелерината, защото знаех, че ще се ядосаш, ако моряците ме видят гола.