— Оценявам твоето благоприличие. Тези дни съм особено раздразнителен.
— Значи ще трябва да направим нещо по този въпрос. — Тя се приближи до него, спря и взе ръката му. — Обикновено си много щастлив и отпуснат след това.
Сложи ръката му върху гърдите си. Дълга тръпка прониза тялото му.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
— Не мисля, че бих могла да ти обясня. — Ръцете й започнаха да развързват възела на саронга. — Но ще се опитам.
Той стисна ръцете й.
— Престани. Времето не е подходящо… Господи, какви ги приказвам? — Той прекара пръсти през косите си. — Трябва да протегна ръка и да те взема… Не, по дяволите, не знам…
Той я накара да коленичи в краката му и я прегърна.
— Това страстта ли е? Дойде при мен, защото сме на борда на „Джоузефин“ и ти си свикнала да го правиш тук? Защото, когато слезем от кораба, ще можеш да си отидеш…
— Страстта ни ще е вечно жива. — Усмивката й изчезна. — Но не за това съм тук.
Време беше. Думите трябваше да бъдат изречени. Но не можеше да го гледа в очите, докато ги казва. Положи бузата си на коляното му.
— Аз… те обичам. Ще се радвам, ако се ожениш за мен. Искам да прекарам целия си живот с теб и децата ни. — Гърлото й беше стегнато. В очите й напираха сълзи, затова тя се опита да се пошегува: — Ако обещаеш, ще ти позволявам да яздиш Капу.
— Тогава как бих могъл да устоя?
Изведнъж тя се озова в скута му, а лицето му се скри между гърдите й.
— Господи, обичам те. Страхувах се, че ще минат месеци, докато… Не знаех какво да правя.
Тя силно го притисна до гърдите си. Нямаше да му позволи да си отиде. И каза с треперещ глас.
— Ти се справи отлично.
Той повдигна глава. Сините му очи дяволито светеха.
— Мога да се справя и по-добре.
Изведнъж вратата на каютата се отвори.
— Трябва да дойдете бързо!
Те и двамата се обърнаха изненадани и видяха Жозет, застанала на прага.
— Бурята идва. Не чувствате ли как се тресе палубата? — каза Жозет — Опитах се да ги успокоя, но имам нужда от вас.
Изведнъж забеляза оскъдното облекло на Каси.
— О, оргия? Колко интересно! Е, може да почака. Това ли е твоят саронг? Ти си права, той е много по-шокиращ от моите панталони. Трябва някой път да ми позволиш да го облека. Но сега не стойте там. Трябва ми помощ, за да се справя с конете.
В следващия миг беше изчезнала от прага.
— Ще я хвърля през борда — процеди Джеърд през зъби.
Каси все още беше замаяна.
— Тя се е вмъкнала тук?
— Сигурно е стигнала до кораба с лодката си и се е скрила в трюма още преди ние да се качим.
Джеърд стана и помогна на Каси да се изправи на крака.
— Господи, какво да правя с нея?
Каси започна да се смее. Не можеше да спре. Винаги щеше да има обрати, бури и ярка слънчева светлина. Е, и какво от това? Спокойствието би отегчило до смърт и двамата.
— Ще направим точно онова, което тя ни каза. Ще й помогнем да успокои конете. — Тя го хвана за ръката и му се усмихна с любов: — А оргията ще оставим за по-късно.