Каси изведнъж се почувства много доволна, че днес беше съблякла роклята си. Лани я беше научила, че човешкото тяло е най-красивото от всичко съществуващо на света и че тя не бива да се срамува от голотата. Изпита силно изкушение да каже на Клара, че не е спечелила тази битка. Явно, твърдото решение, което беше взела, беше започнало да се разколебава и тя трябваше да избяга от стаята, преди да избухне.
— Много съм уморена. Лека нощ, Клара.
— Ако ще разсъждаваш за греховете си, мисля, че нощта няма да е лека за теб.
„Не й отговаряй“ — помисли си Каси, и изпълни обещанието си.
— Касандра.
Тя хвърли поглед през рамо към Клара. Старата, грозната, така я наричаха полинезийците, но Клара не беше нито едното, нито другото. В черната й коса, вдигната на кок, имаше само няколко бели косъма. Лицето й беше свежо, без бръчки. Чертите й бяха правилни и тя дори можеше да мине за красива, ако изражението й не беше толкова мрачно и напрегнато. Ако нямаше толкова неприятно усещане.
— На това неподчинение трябва да се сложи край — каза Клара. — Няма да ти позволя да тръгнеш по стъпките на тази курва. Време е да се завърнеш в цивилизования свят. Няколко години учение в някой манастир ще се отразят добре на поведението ти.
И друг път беше чувала тази заплаха, но винаги изпитваше известно безпокойство.
— Това е моят дом. Баща ми няма да ме изпрати надалеч.
— Така ли мислиш? Всеки път, когато му говоря по въпроса, той проявява все по-малко несъгласие. — Тя отново се усмихна. — Лека нощ, Касандра.
Клара се обърна и пак излезе на верандата. Беше доволна, че беше успяла да причини неспокойствие у Каси. Какво караше някои хора да бъдат толкова отмъстителни и лоши, че да извличат удоволствие от чуждата болка? Когато Лани беше дошла за първи път, се беше опитала да обясни на Касандра, че хората не се раждат лоши, че преживяванията и опитът ги правят такива, каквито са. Но сега дори на Лани беше трудно да бъде мила. Клара, изглежда, разцъфваше от силата, която положението й тук й даваше. Всяка година тя ставаше все по-алчна.
Каси потрепери и извърна поглед от жената, която сега стоеше неподвижно като дървена статуя и гледаше към Луната. Тя отиде в стаята си и затвори вратата. В безопасност. Клара беше изхвърлила къдриците на майка й, когато тя умря, но иначе рядко нахълтваше в стаята й. Каси отиде до прозореца и отвори дървените капаци. Беше ли дала на Лани достатъчно време да прибере Капу?
С облекчение видя Лани да се приближава към къщата откъм конюшнята. Тя щеше да избягва приближаването до верандата. Щеше да се промъкне през задната врата и щеше да се скрие в стаята си, преди Клара да я открие. Всичко беше протекло както трябва.
Но Каси не се чувстваше в безопасност. Беше развълнувана и несигурна. Имаше странното предчувствие, че тази вечер всичко ще се промени. А всъщност нищо не се беше случило. Просто беше срещнала един англичанин, който беше възбудил у нея странни и обезпокоителни чувства.
Е, ще трябва да го забрави. Неговият свят беше далеч от нейния и тя не го разбираше. А нейният свят щеше да бъде в красивата долина в другата част на острова. Тя, баща й и Лани щяха да отглеждат коне и да бъдат свободни — като Лихуа и другите хора от нейното село.
Лихуа вероятно беше в леглото на англичанина, вероятно се извиваше и крещеше…
Тя стисна дървото толкова силно, че кокалчетата й побеляха. Внезапният прилив на гняв й беше съвсем непонятен. Ревност? Невъзможно. Никога преди не беше изпитвала ревност и със сигурност не завиждаше на приятелката си за удоволствието, което изживяваше. Беше живяла дълго време с островитяните и споделяше тяхната вяра, че всичко, което притежаваш, трябва да споделяш с останалите.
Беше изпитала ревност, когато беше видяла англичанина да води Капу за юздата — ревност и отчаяние. Беше си помислила, че й е отнето единственото съкровище, което притежава — привързаността на Капу. Може би не беше така великодушна като Лани и островитяните въпреки надеждите й, че се е поучила от тях.
Затвори капаците и се извърна от прозореца. Щеше да си легне и да забрави всичко, което беше преживяла тази вечер. Без съмнение, когато си отпочине, няма да изпитва такова странно безпокойство.
Глава 2
Съобщението на Камехамеха стигна до къщичката малко преди зазоряване.
Каси се събуди и чу почукване на предната врата, а после леките и бързи стъпки на Лани.
Татко!
Тя скочи от леглото и изтича до вратата. Отново прояви глупост. Почукването със сигурност не представляваше заплаха за баща й. Страховете й бяха последица на онази странна среща на морския бряг.