Лани вече беше отворила вратата. Светлината от фенерчето, което носеше островитянинът, огромен и с голи гърди, падна на намръщеното й лице.
— Какво има? — попита Каси. — Съобщение от татко? Нещо важно ли е?
— Не — отговори Лани, а после тихо заговори на островитянина.
Той се поклони, усмихна се, а в следващия момент го нямаше. Беше побягнал бързо с босите си крака и вече се спускаше по хълма. Лани се обърна към Каси.
— Съобщението не е от Шарл. От крал Камехамеха е. Той иска да уведоми баща ти, че може да има посетител. Английски вожд е бил снощи в двора му и е разпитвал за баща ти. Тъй като англичанинът бил много важен вожд, а нашият крал говори английския, той сметна, че ще е по-разумно да му каже всичко, каквото знае.
— Какво?
— Казал му за тази къща и за навика на Шарл да рисува в близост до вулкана. — Тя направи пауза и продължи: — Поведението на англичанина било любезно и не криело заплаха, но кралят иска да кажем на Шарл, че понякога тайфунът започва със съвсем лек бриз.
Ледени тръпки полазиха Каси.
— Какво е било името на англичанина?
— Джеърд Данемон, дук на Морланд.
Очите на Лани се присвиха, когато тя чу как Каси рязко си поема дъх.
— Това ли е той? Врагът?
— Татко ти е разказвал за него?
Лани кимна.
— Знаеш, че Шарл винаги споделя всичките си проблеми. Но ми каза само, че се страхува от пристигането на някакъв англичанин. Може ли това да е той?
Каси се опита да си спомни какво беше казал баща й през онзи ден в Марсилия, но не можа.
— Не знам. Не съм сигурна.
Преди това беше почти сигурна, че това не може да е същият англичанин, от който баща й се криеше.
— Изпрати ли пратеника до хълмовете да предупреди татко?
— Да не би да съм глупачка? Разбира се. — Тя прехапа долната си устна. — Ако той е мъжът, заплахата голяма ли е?
— Не мога да бъда сигурна.
Отчаяно се опита да си спомни всяка една от чертите на мъжа, който беше срещнала на брега, за да прецени дали е опасен. Власт, сила, безразсъдност. Какво щеше да стане, ако те се обърнат срещу баща й?
— Да, мисля, че той е много опасен и заплахата е голяма.
— Тогава не бива да разчитаме на пратеника. Казах му за някои от любимите места на Шарл, но той може и да не го открие. А може и да не е достатъчно упорит. Моите хора не се чувстват сигурно на чужда земя.
— Аз ще отида — каза Каси и тръгна обратно към спалнята си. — Ако англичанинът дойде първо тук, опитай се да се отървеш от него.
— Какво има? — Клара Кидмън се появи на прага на стаята си. Светлината на свещта, която държеше в ръка, освети мрачното й лице. — Кой почука на вратата?
— Пратеник на краля — подхвърли Каси през рамо. — Трябва да намеря татко.
— Нищо подобно няма да правиш — каза Клара. — Хората, които притежават себеуважение, не хукват да изпълняват командите на езичниците. Може да почакаш, докато той се върне…
— Отивам.
Каси затръшна вратата след себе си. Бързо навлече дрехите за езда и ботушите, от които се беше отървала само преди няколко часа. Дрехите щяха да бъдат добра защита срещу храстите и скалистата почва. Щеше да й се наложи да върви пеш. Местността беше прекалено дива и през нея не можеше да се мине на кон.
След няколко минути тя бързо изхвърча от стаята, но се спря с досада, когато видя Лани и Клара още в коридора.
— Всичко е наред. Каси — бързо каза Лани — Обясних на Клара, че и желанието на Шарл би било да отидеш при него.
— А аз не съм сигурна дали да ти вярвам. Очаквам те, преди да се спусне мрак — студено каза Клара. — С бележка от баща ти, че пътуването ти е било необходимо, а въпросът — важен.
Каси дори не знаеше дали ще успее да го намери, преди да падне мрак. Баща й се носеше по хълмовете като пепел от вулкан. Тя не можеше да каже къде е той днес.
— Ще направя каквото мога, за да го открия възможно най-бързо.
— Преди мръкване — повтори Клара.
У Каси отново припламна гняв. Какво всъщност очакваха от нея? Напрежението и тревогата, които изпитваше, я накараха да избухне.
— Казах, че ще направя…
— Ела с мен, ще те изпратя до хълмовете. — Лани хвана Каси за ръката и я отведе далеч от Клара. — Не мисля, че ще ти е необходим фенер. Вече се зазорява. Дрехите ти достатъчно топли ли са?
— Да.
Лани, както обикновено, се беше намесила в отношенията между двете. Отново се беше опитала да възпре злобата на Клара и гнева на Каси. Каси знаеше, че Лани е права, тя не биваше да губи време в схватки с Клара, докато баща й може би беше в опасност. Веднага щом се отдалечиха от верандата, тя се отдръпна от Лани.
— Съжалявам, вече съм спокойна. Просто се тревожа за татко.