Тези думи звучаха злокобно, като че ли той се прощаваше с нея.
— Не ставай глупав. Винаги си бил прекрасен баща.
Той поклати глава.
— Винаги само съм създавал ядове. Трябваше да…
Той спря да говори и се вцепени.
— Какво е това?
Тя също го беше чула. Острото тропане на ботуши по скалистата почва. Не можеше да бъде пратеникът на краля. Островитяните не носеха ботуши. И двамата се извърнаха към пътеката.
Никого не видяха, но тъй като вече се мръкваше, Каси не беше сигурна в зрението си. Парата се беше превърнала в гъста мъгла, която зловещо жълтееше в спускащия се здрач. Ръката й стисна по-здраво бащината.
— Слушай ме — заговори тя бързо и убедително. — Изкачи се на платото и се спусни от другата страна. Тръгни през планините, а после, като стигнеш брега, се върни по обиколния път. Аз ще се спусна надолу и ще се опитам да го заблудя. В мрака той може и да ме вземе за теб.
— Не!
— На мен нищо няма да ми се случи. Нима този Данемон ще убие невинна жена?
— Много малко знам за… Не мисля… Не.
— Тогава отиди при Камехамеха. Ще те намеря утре там и ще направим плановете си.
Тропотът на ботуши по камениста почва се чу отново, този път — по-отблизо.
— Побързай!
Тя грабна платното от ръцете му и нарочно го запрати отляво на пътеката.
— Какво правиш? Рисунката ми…
— Може да нарисуваш и други рисунки. Ще трябва да оставим следа. — Тя го избута нагоре към платото. — Върви!
Тя прескочи платното и се заспуска надолу, като ту тичаше, ту се плъзгаше по влажните от парата скали.
Дрезгавото му възклицание беше отекнало високо в това странно място. След няколко минути тя хвърли поглед през рамо и с облекчение видя, че той почти е стигнал върха на платото. Страхуваше се, че ще я последва. В следващия момент се изгуби от очите й.
Сега стъпките се чуваха още по-близо, идваха отзад, през мъглата, от подножието на хълма. Ако англичанинът беше чул възклицанието на баща й, още по-добре. В здрача и в изпаренията тя би се виждала само като неясна фигура и всеки можеше да я обърка с баща й. Тя трябваше само да му осигури преднина от четвърт час и те нямаше да могат да го настигнат, докато той не отиде при краля.
Отби се встрани от пътеката и внимателно започна да заобикаля пукнатините, от които струеше пара. Сърцето й подскочи и я завладя паника, когато разбра, че са я видели.
Глупава реакция. Та нали искаше да я видят! Погледна назад, но забеляза само три тъмни силуета, които приличаха на привидения. Бяха застанали на пътеката. Добре. Сигурно и тя беше като привидение за тях. Започна да върви по-бързо.
— Девил! — Гласът на англичанина се понесе над голите скали като рога на Габриел. — Спри, дяволите да те вземат!
Тя дори не се огледа, а започна да се изкачва по билото на планината.
Мракът се спускаше бързо.
Парата се извиваше и свистеше.
Скалистата пътека ставаше все по-стръмна и все по-хлъзгава.
Ботушите силно тропаха след нея. „Бързай! Продължавай да се движиш!“
Почти не виждаше вече. Това отпред още една пукнатина ли беше?
Внезапно, от земята пред нея, изригна облак пара!
Тя извика и инстинктивно се отдръпна. Господи, подхлъзна се…
Започна да губи равновесие.
Падаше!
Тя се търкаляше надолу по склона, протягаше ръце и отчаяно се опитваше да забие нокти в скалите.
Мрак.
— Той падна!
Ликуващ, Джеърд бързо закрачи по черните скали към сгърчената фигура, която се виждаше в подножието на хълма. Най-сетне, след години издирвания и преследвания, той щеше да хване копелето.
— Господи, хванахме го!
— Внимавай — извика му Брадфорд, който бавно и внимателно вървеше след него. — Или и ти ще свършиш там долу, до него.
— Лакоа, запали този фенер — нареди Джеърд на островитянина водач.
Той измъкна ножа, докато се приближаваше към падналата фигура. Девил лежеше неподвижно, но това не означаваше, че не е опасен Отчаяните хора винаги са заплаха за другите.
— Джеърд, чакай — каза му Брадфорд. — Мисля… Джеърд вече беше спрял на няколко метра от Девил. Само че това не беше Девил. Това беше едно момиче, чиято черна коса покриваше лицето му, а черните му дрехи за езда бяха разкъсани.
— Това дъщерята ли е? — попита Брадфорд, когато двамата с Лакоа се изравниха с Джеърд.
— Кой друг, по дяволите, може да е?
Силното разочарование, което изпитваше, беше примесено със загриженост. Джеърд коленичи до неподвижната фигура.