— Ще се грижа.
Те го видяха как мина по мостика и закрачи по палубата. Баща й отмести ръцете й с думите:
— Трябва да си поема малко въздух, сладката ми. Няма да можеш да се грижиш за мен, ако ме задушиш.
Погледът й не се откъсваше от отдалечаващия се Раул.
— Той не ми харесва!
— Раул? Ти не разбираш. Той ми е приятел и ми желае само доброто. Нали го чу, като каза, че трябва да се грижиш за мен.
Тя все още не беше убедена. Възрастните обаче никога не й обръщаха достатъчно внимание, когато започнеше да спори с тях. Тя положи глава на рамото му и прошепна:
— Винаги ще се грижа за теб, татко.
— Моето голямо момиче. Знам, че ще го направиш.
Той прехапа долната си устна, погледна още веднъж след отдалечаващия се Раул и добави някак разсеяно:
— Заплахата не идва от Раул, а от дука.
Каси знаеше доста много за херцозите. Клара й беше разказала, с голямо въодушевление, за всички аристократи, които бяха загубили главите си на гилотината. Клара беше англичанка, като мама, и пет пари не даваше за френската аристокрация. Но Каси беше сигурна, че Клара не дава пет пари за никого.
— Като онзи дук, който умрял в палацо „Де ла Конкорд“?
— Не, този е английски дук.
Той рязко се отдалечи от перилата и я спусна на земята.
— Сега трябва да се върнеш при Клара и при майка си. Корабът ще потегли всеки момент.
— Искам да остана с теб.
— Аз също бих искал да останеш с мен, но Клара ще се ядоса и на двама ни.
Очите му проблеснаха дяволито като на малко момче и той запита:
— Къде да се скрием?
Вече беше готова с отговора.
— Долу, където държат товара. Може да видим конете.
Тя вече беше тръгнала натам, когато баща й я съзря. Той се засмя.
— Трябваше да се досетя, че ти ще успееш да намериш коне дори на борда на кораб.
— Много красиви коне. Клара няма да ни търси там. Нали знаеш, че мрази конете. Ще взема триножника ти от багажа, за да ги нарисуваш.
— Превъзходна идея.
Той я хвана за ръката и двамата тръгнаха надолу по палубата.
— Виждаш ли, вече се грижиш за всичко, което ми е необходимо.
И тя реши, че винаги ще прави това. Ръката й стисна по-здраво бащината десница. Веднъж мама й беше казала, че татко не е като другите мъже. Че той е човек на изкуството и има нужда от цялата им любов и грижи, за да бъде свободен и да рисува красиви картини. За да даде всичко, което може, на света. Че той не бива да се безпокои за дребните неща, за които се грижат мъжете, които нямат такова значение за изкуството. На това правило сигурно противоречеше и състоянието, в което той се намираше преди малко. Той не биваше да бъде така уплашен. Тя знаеше как се чувства човек, който изпитва силен страх. Когато беше по-малка, постоянно се страхуваше от Клара.
Да, тя щеше да го защитава от Клара и онзи червей, който се наричаше Раул. А също и от онзи английски дук. Тя щеше да го защитава от всички хора, които можеха да го наранят.
Глава 1
4 април 1806 година Кийлакекуа Бей, Хаваи
— Ела с нас, Каноа — извика Лихуа и се гмурна във водата. — Защо стоиш на брега, когато можеш да отидеш там, където има прекрасна храна и хубави подаръци? Англичаните са красиви и правят любов като богове.
Англичани. Каси се втренчи в проблясващите далечни светлини, които очертаваха контурите на кораба. „Джоузефин“ беше по-малък от останалите кораби, които спираха в залива, но това не означаваше, че той не крие заплаха. Тя чувстваше безпокойство още от следобеда, от момента, в който се беше върнала в селото и Лихуа й беше разказала за кораба, който пристигнал преди два дни. Тя се беше опитала да предупреди приятелките си, че тези чужденци може би са опасни. Жените от селото обаче й се бяха присмели. Щеше да опита още веднъж.
— Знаеш, че не мога да отида. От доста дълго време съм тук.
Тя започна да кърши ръце, когато видя дузина жени да изтичват във водата.
— Вие също не трябвала отивате. Нима нищо не сте научили? Не трябва да правите любов с англичаните. Те носят болести и не се интересуват от вас.
Лихуа се усмихна.
— Ти прекалено много се тревожиш. Не е сигурно дали моряците на капитан Кук ни донесоха френската болест. А англичаните се интересуват достатъчно от мен, за да ми доставят удоволствие през цялата нощ. Това е всичко, което една жена може да иска.
Лихуа винаги беше жадна за любовни ласки. Всички те мислеха само за любов. Удоволствие и подаръци, за които щяха да заплатят утре. Обикновено Каси не се противопоставяше на тяхната философия, но този път й се струваше, че подушва опасността във въздуха.
— Ела с нас — пак започна да я придумва Лихуа. — Освен моряците, там са и двамата водачи: Главният вожд и неговият чичо. Те ръководят кораба и всичко, което се намира на него. Ще ти позволя да легнеш с вожда, който знае много начини, с които да достави удоволствие на жената. Той е много красив и елегантен. Освен това е хвърлил око на любимия ти жребец.