Каси изведнъж си спомни как беше вървяла по острите ръбове на скалите.
— Той беше много ядосан…
— Беше извънредно ядосан — каза Лани. — Първо дойде тук и когато не откри Шарл, тръгна към вулкана.
Тя здраво стисна устни.
— Опитах се да го задържа, но Клара му каза, че си тръгнала сутринта и си бързала да му занесеш съобщението на кралския пратеник.
— Прекрасно.
Лани сви рамене.
— Тя е много очарована от Негово благородие. Предполагам, че не трябва да се изненадваме. Той е английски дук, а за нея дори английските селяни са за предпочитане пред кралете на чуждите държави.
— Ти не й ли каза, че той е враг на татко?
— А нима тя ми е вярвала някога? Аз съм езичница.
Въпросът наистина беше глупав. Каси се съмняваше, че Клара би изслушала и нея.
— Но той наистина ли е враг на баща ти? — попита Лани — Какво ти каза Шарл?
— Каза, че Данемон иска да го убие.
Лани пребледня.
— Защо?
Каси поклати глава.
— Той непрекъснато повтаряше, че такава е волята Божия.
— Данемон не е ангел, слязъл от небесата. Напротив, доколкото мога да съдя. Но може да бъде много чаровен, когато пожелае и полага особени усилия, за да завърти главата на Клара.
Тя замълча за момент.
— Той е много хитър, нали?
Каси не можеше да отрече, че този въпрос е много важен. Лани подозираше, че нещата не са такива, каквито изглеждаха на пръв поглед, и Каси знаеше, че ще трябва да й разкаже за онази среща на брега. Но не искаше да го направи. Искаше просто да забрави онези минути.
— Откъде мога да знам?
Лани повдигна вежди.
— Когато те донесе тук, той те нарече Каноа. Разбира се, Лакоа може и да му е казал твоето име, но начинът, по който Данемон изрече името… Като че, ли то му е особено скъпо. Какво знаеш ти за Данемон?
Тя извърна глава и неохотно рече:
— Аз… го срещнах на брега. Говорихме няколко минути — после избухна. — Той е чужденец. Не знам нищо за него.
— Но сега знаеш, че той е врагът на баща ти.
— Разбира се, сега знам — гневно рече тя. — Нима мислиш, че аз бих…
— Шшт! — Лани сложи пръстите си на устните на Каси. — Ти не ми разказа за тази среща, а аз трябва да бъда сигурна. Той е мъж, който знае как да подчини жените на своята воля. Дори Клара се топи пред него. Вярва на всичко, което той й каже.
— Не мога дори да си представя, че това е възможно.
— Ще видиш. — Лани седна на леглото. — Трябва да поговорим за баща ти, преди те да са разбрали, че си дошла в съзнание.
Очите на Каси се спряха на вратата.
— Англичанинът е още тук?
Лани кимна.
— Тук е още откакто те донесе. Каза ми да му предам, когато дойдеш в съзнание. — Тя се усмихна — Има още двама моряци от неговия кораб, които обикалят наоколо, за да „ме защитават“.
— Значи, мислят, че татко ще се върне.
— А той ще се върне ли?
Каси поклати глава.
— Казах му да отиде при Камехамеха и да ме чака там. Може ли да разчитаме, че кралят ще ни отърве от Данемон?
Лани смръщи вежди.
— Камехамеха е силно привързан към Шарл, но няма да му помогне срещу англичанина. Иска да получи британски пушки, за да води успешни войни.
— Но ще скрие татко, докато англичанинът напусне острова?
— Ще го крие, докато е удобно за него. Но откъде знаеш, че Данемон ще замине? Рядко съм виждала по-решителен мъж.
— Ще се умори да търси татко — каза тя с увереност, която всъщност не чувстваше. Мъжът, когото беше срещнала на брега, не беше от онези, които лесно се предават.
— Ами ако Шарл започне да се тревожи за теб и дойде тук?
— Тази възможност безпокоеше много и самата Каси.
— Можеш ли да му изпратиш съобщение?
Лани поклати глава.
— Съмнявам се, че съобщението ще успее да стигне до Шарл, без да заведе и Данемон до него. Англичанинът внимателно следи действията ни.
— Значи аз трябва да отида при него.
— Та ти дори не можеш да се изправиш на крака.
— Тогава ти ще наблюдаваш англичанина, докато аз се оправя. Мисля, че утре ще бъда по-добре.
— Аз ще отида при Шарл.
Каси поклати глава.
— Той очаква мен. Трябва да говоря с него и да решим какво ще правим.
А после прошепна:
— Той е много уплашен, Лани.
Лани хвърли поглед към вратата.
— Има право да се страхува от този човек — изправи се на крака. — Ще ти донеса вода да се изкъпеш и малко супа. Ще се опитам да задържа Данемон — да не идва при теб чак до вечерта. Опитай се да си починеш.
Почивка?
Каси отпусна глава на възглавницата Щеше да се опита, но едва ли щеше да успее да си почине. Щеше да й е необходима цялата й сила, за да води битката и занапред. От това, което Лани беше казала, излизаше, че Данемон ще ги държи като затворници тук, в къщата. А това щеше да се окаже опасен капан за баща й, ако той се опиташе да дойде да я види.