След като се изкъпа и нахрани, Каси се почувства много по-добре. Но все още не можеше да става от леглото. Вече беше късен следобед. Високи мъжки гласове се чуваха под прозореца на стаята й и това я накара да се опита да се изправи. Тя бавно седна и спусна крака на пода. Нямаше световъртеж. Добре.
Облече една тъмносиня рокля върху нощницата си и се изправи. Прилоша й малко, но се овладя. Бавно и внимателно тръгна към прозореца и вдигна капаците.
Двама мъже, доста неугледно облечени, вървяха из градината на Лани. Реши, че са моряците от „Джоузефин“, за които Лани беше споменала.
— Виждам, че си много по-добре, отколкото ми беше предадено.
Тя рязко се извърна от прозореца и видя Джеърд Данемон да стои на прага. Той имаше малко разпуснат вид и липсата на елегантност го караше да изглежда още по-заплашителен. Беше без жакет, ризата му беше разгърдена, а по бузите му тъмнееше набола брада.
Очите му бяха толкова студени, колкото ги помнеше. Тя инстинктивно стисна с ръка предницата на роклята и я придърпа плътно около себе си.
— Добър вечер, ваше благородие.
— Нима мислеше да избягаш през този прозорец? — Той влезе в стаята и затвори вратата. — Не бих те посъветвал да го правиш.
— Това е моят дом. Защо да излизам през прозореца като крадец?
Започваше да чувства слабост в коленете, затова прекоси стаята и седна в края на леглото.
— Просто гледах тези нахални хора, които тъпчат градината ни. Стъпкаха зеленчуците на Лани.
— Ще ги компенсирам.
— Ще можеш ли да й компенсираш мъката и разочарованието, часовете, които е прекарала в копане, садене и плевене?
— Златото може да успокои повечето разочарования.
Тя поклати глава.
— Може би в твоя свят. Не тук.
— Е, тогава ще й се наложи да остане разочарована. — Той се приближи към нея. — Не съм дошъл тук да обсъждам зеленчукови градини.
Тя предизвикателно го погледна.
— Това е всичко, което съм съгласна да обсъждам с теб.
— Къде е баща ти?
Тя мълчаливо продължи да го гледа.
— Съветвам те да ми кажеш. Ще бъде по-лесно за теб.
— Не искам нещата да бъдат лесни за мен. Ти нямаш работа тук. Върни се в Англия.
— Напротив, имам много важна работа тук.
— Убийство?
Той остана мълчалив, но само за миг.
— Отмъщение.
— Познавам баща си. Той никога не би направил нещо, което да му заслужи смъртната присъда.
Чертите на лицето му се втвърдиха.
— Да, наистина, той трябва да е много мил и жертвоготовен баща. Избяга като страхливец и те остави да ни заблуждаваш. Можеше да умреш в планината.
— Не беше негова грешка, че се подхлъзнах. Той не искаше да ме остави. Аз го накарах.
— Но ти не беше така важна за него, както неговият собствен живот.
— Баща ми ме обича. Казах ти, че аз го накарах да се скрие.
— Обича те толкова много, че изчезва в хълмовете и те оставя да тичаш полугола из острова, където всеки мъж може да те обиди или дори да те изнасили — ядосано рече той.
— Голотата не е срамна, а и нито един островитянин не би ме взел насила.
Тя го изгледа презрително и добави:
— Те не са като вас, англичаните.
— Аз не съм те взел насила. Въобще не съм те вземал. Помислих, че си дете. Още една лъжа. Според онова, което ми казаха, ти си била на осем години, когато сте напуснали Марсилия. Значи сега наближаваш двайсет.
— Аз не съм те излъгала.
— Но не направи опит да ме разубедиш.
— Защо трябва да ме интересува какво мисли някакъв си чужденец?
— Имаш късмет, че точно този чужденец повярва, че си невинно дете, а не полугола развратница, каквато всъщност си.
— Какво искаш да кажеш?
— Много добре знаеш какво искам да кажа.
Тя рязко си пое дъх, а бузите й почервеняха.
— И какво щеше да направиш? Да ме изнасилиш? Да убиеш бащата и да обезчестиш дъщерята? Какъв прекрасен човек си.
— Аз не изнасилвам жените. — Устните му бяха здраво стиснати. — А и откъде можех да знам, че си детето на онова копеле? Уважаваните жени не скитат по брега през нощта, преоблечени като туземки.
— Аз не бях преоблечена. Бях с приятелките си, които са също толкова уважавани, колкото и твоите англичанки. Ти си нашественикът, чужденецът. И си като всички чужденци. Идваш тук и спиш с жените, даваш им шепа мъниста и после отплаваш.
— Тези жени, за които твърдиш, че стават мои жертви, са не само нетърпеливи, но дори агресивни. А аз не съм дошъл тук, за да се възползвам от техните качества. Знаеш защо съм тук.