— Пиеш вече трета чаша уиски — отбеляза Брадфорд, изпълнен с любопитство. — Нима отново ще изпаднеш в поквара?
Дори не беше усетил кога си е налял още една чаша уиски. Не, сега не биваше да пие повече. Беше прекалено близо до целта и главата му трябваше да е бистра през следващите няколко часа. Бутна чашата настрани.
— Не.
— Лошо — въздъхна Брадфорд. — Тъжно е, когато човек трябва да пие сам.
— Справяш се добре — каза Джеърд и се изправи. — Хайде, идвай.
Къде отиваме?
— До конюшнята.
Брадфорд засия, а Джеърд очакваше точно това от него.
— Има ли нещо, което си заслужава да се види?
— Снощи мислеше, че има. Има прекрасна походка…
Челото на Брадфорд се набръчка от усилието да мисли. Беше озадачен.
— Казал ли съм? Кога… — Очите му се отвориха широко — На брега? Жената?
Джеърд не му отговори. Слезе по стъпалата и закрачи към конюшнята.
— Идваш ли?
Брадфорд подсвирна тихо и го последва.
— Започвам да разбирам. — Той приглушено се засмя. — Казал си истината, когато твърдеше, че той я възпитава като дивачка. Мисля, че това се отнася за нейните маниери.
— Не искам да говоря за нея повече. Отиваме да видим коня.
— А, да, конят. — Но трябва да признаеш, че онази среща е била интересно съвпадение. Много необичайно. Като че ли предопределено от съдбата.
Джеърд даде крайно неприличен отговор.
— Не бъди толкова груб. На този свят има много хора, които вярват в съдбата.
— Ти не си един от тях.
— Не съм, но бих искал да бъда. Иска ми се да вярвам в нещо — замечтано рече Брадфорд. — Ще бъде приятно, не мислиш ли?
— Мисля, че си пил прекалено много бренди.
— Вероятно си прав. Винаги изпадам в меланхолия след петата чаша. Ти въобще изпадаш ли понякога в меланхолия, Джеърд?
— Не.
— Разбира се, че не. Никога не си позволяваш такива сладникави чувства. Позволяваш си само животинска страст, възхищение от красотата, глад за знания… и дори привързаност към самия себе си. — Той отвори вратата на конюшнята. — Но нищо, което да достигне до дълбочините на душата ти. Никакви сантиментални глупости.
— Ти ме научи на това!
— Не, аз те учих единствено на предпазливост. Някога, когато съм трезвен, ще трябва да поговоря с теб за опасността от… О, какво е това тук?
— Нещо, което не ви принадлежи. — Лани се извърна от яслата на коня и пусна кофата с овес на пода. — Не е ли достатъчно, че наранихте Каноа? Нима искате да откраднете и коня й?
— Аз не съм я наранил — каза Джеърд, сдържайки се да не избухне. — И дойдохме само за да огледаме животното на дневна светлина. Нима мислиш да излезеш да пояздиш и да отидеш при любовника си?
— Не, просто хранех коня. — Тя тръгна към вратата. — Никой, освен Каноа, не язди Капу.
— Колко жалко — прошепна Брадфорд и нетърпеливо се приближи към коня. — Джеърд, той е прекрасен. Погледни извивките му… — Протегна ръка, за да докосне бялата звезда между очите на коня. — И се движи с…
— Не го докосвай! — Лани бързо отиде до него и дръпна ръката му.
— Нямаше да го нараня.
— Знам — мрачно отговори Лани. — Но нямам желание да превързвам ръката ти. Той ще те ухапе. Капу не обича непознатите.
— Но очевидно харесва теб. — Брадфорд я погледна с интерес, а след това леко й се поклони. — Аз съм Брадфорд Тиндейл Данемон.
— Знам кой си. Ти си чичото.
Той въздъхна.
— Това е моята доста досадна роля в живота. Братът, чичото, никога Брадфорд Данемон необикновеният, смелият рицар, мъдрецът и…
— Стои далеч от Капу — прекъсна го Лани. — Пил си прекалено, а Капу много обича пияниците.
— Ако е така, с него ще се разбираме великолепно.
Усмивката на Лани беше злорада.
— Но Капу обича пияниците само когато са мъртви. Стъпкал е предишния си господар толкова жестоко, че не са могли да го разпознаят.
— Кой е бил предишният му господар? — попита Джеърд и направи няколко крачки към жребеца.
— Един англичанин, който беше спрял тук по пътя си към Австралия. Когато се напиел, биел безмилостно Капу. Един ден бил особено невнимателен и Капу също се отнесъл безмилостно с него. Кралят се опита да го вземе за себе си, но конят беше злобен. Решиха да го убият, но Шарл отиде при Камехамеха и го помоли да му продаде коня.
— Нищо от онова, което съм чувал за Девил, не показва привързаност към конете — каза Джеърд.
— Но той е привързан към Каси, а тя много обича жребеца. А това е ужасният мъж, когото вие искате да убиете.
Джеърд се придвижи и застана точно пред жребеца. Лани добави:
— Прекалено си близо Казах ти…
Тя прекъсна изречението по средата и изумено загледа как Джеърд протегна ръка и помилва коня по муцуната. Капу тихо изпръхтя и нежно побутна ръката му.