— Чудо!
— Не! — Джеърд не отделяше очите си от тези на коня. — Ние просто се разбираме.
— Джеърд е много добър с конете — каза Брадфорд.
— Кахуна — прошепна Лани.
Това беше същата дума, която Каси беше произнесла на брега, спомни си Джеърд. Тя го беше погледнала, а в погледа й се четяха отчаяние и страх. И той се беше почувствал така, сякаш е проявил жестокост към безпомощно дете. Дразнещият спомен накара гласа му да прозвучи грубо:
— Глупости.
Брадфорд тихо се засмя.
— Той със сигурност не е свещеник. Макар че, като го гледам как се справя с конете, си мисля, че черпи умението си от някое свято място. Но той се справя блестящо и на игралните маси…
Джеърд му хвърли поглед, пълен с изненада.
— Интелигентност.
— Късмет — отговори Брадфорд.
Лани гледаше ту единия, ту другия и най-накрая сви рамене.
— Нито едната, нито другата дарба ще ти помогнат тук. Онова, което искаш да сториш на Шарл, е лошо и Господ няма да е с теб. — Тя тръгна към вратата. — Пробвайте докога късметът ще бъде с вас, Ваше благородие. Оставете пияния да милва Капу.
Брадфорд я следи с очи, докато тя излезе от конюшнята.
— Необикновена жена. Чувствам се странно ободрен. — Той се засмя — Но се чувствах така и преди да я срещна, затова ми е трудно да преценя… — Обърна се пак към жребеца и рече: — Великолепно животно.
— Да.
— Ти го искаш.
— О, да.
Сега, след като го беше огледал отблизо и на дневна светлина, той не беше сигурен, че неговата Моргана би могла да се мери с него. Още едно разочарование се прибави към многото, които го бяха сполетели в последно време.
— Трудно положение.
— В това няма ни най-малко съмнение. — Той помилва жребеца за последен път и се отдалечи. — И ще става все по-трудно. Искам да отидеш при краля и да направиш дискретни запитвания за Девил. Искам кралят да знае, че сме тук, в къщата на Девил.
— Ако Девил е под неговата закрила, може и да ме застрелят, преди да ми дадат какъвто и да е отговор. Той сигурно знае, че намеренията ти далеч не са приятелски.
— Не мисля, че съществува някаква опасност. Той няма да се откаже от възможност да се сдобие с английски пушки. Ако предпочиташ, да отида аз?
— Не, аз ще го направя. Това, че смело съм се изправил срещу диваците, ще е прекрасна история, която ще мога да разказвам в Лондон. Ти ще останеш тук да наблюдаваш момичето.
Джеърд кимна.
— Щом Девил си е направил труда да моли за този кон заради дъщеря си, значи изпитва някакви чувства към нея. Ако си помисли, че тя е в опасност, може и да дойде тук.
— Започваш да говориш за него така, като че ли притежава някакви човешки качества.
— Винаги съм знаел, че той е човек. Обикновено у всеки човек съществува равновесие между доброто и злото. Когато бях момче, намирах, че Девил е прекалено изненадващ като личност.
Внезапно в съзнанието му изплува споменът за Шарл Девил, изпънат на стола в онази стая в Данжо. Моливът на Девил се движеше бързо по листа, а брадатото му лице беше оживено и радостно, докато той се шегуваше с Джеърд.
— Това не означава, че не съм разбрал какъв всъщност е той.
— Но е трудно да убиеш човек, който не е отявлен негодник.
Усмивката му беше много тънка.
— Аз ще се опитам.
Той се обърна и закрачи към вратата.
— Ако откриеш нещо, осведоми ме. В противен случай ще те очаквам да се върнеш тук утре вечер.
Глава 3
— Данемон беше в конюшнята и оглеждаше Капу — каза Лани, докато вчесваше косата на Каси. — Справя се учудващо добре с конете.
Каси се вцепени.
— Не се е опитал да го язди, нали?
— Не. Казах ти, че само го оглеждаше. — Тя спря по средата на движението, за да срещне погледа на Каси в огледалото. — Не трябва толкова много да се тревожиш за Капу. Той е само едно животно. Не можеш да очакваш от него абсолютна вярност.
— Той е предан. Знае, че принадлежи на мен.
— Но той няма да… — Тя сви рамене. — Защо да споря с теб? Само си хабя думите.
Каси се протегна и докосна ръката й.
— Защото не искаш да ме видиш наранена. Няма да бъда, Лани.
— Да, ще бъдеш. Неизбежно е. — Лани се усмихна. — Но благодари на Бога, че притежаваш достатъчно душевни сили, които да ти позволят да се съвземеш. Това е прекрасно качество. — Тя стисна ръката на Каси. — Как се чувстваш сега? Искаш ли да вечеряш?
— Да.
Челото й се набръчка от усиленото мислене.
— Клара приготвя ли храна и за англичаните?
Лани кимна.
— Разбира се. И храната е превъзходна — като за крале, а не като за дукове.