— Името й е Лани Калнараи И, разбира се, тя ще бъде тук. Какъв глупав въпрос. Тя също живее в този дом.
— И тя така ни каза.
— А нима вие се съмнявахте? — попита ги тя грубо. — Нима мислите, че понеже не е омъжена за баща ми, той я уважава по-малко? Лани е по-силна, по-мила и по-умна от всички жени, които досега сте срещали. Може и да е възпитана като островитянка, но това не означава, че е в неведение за вашите обичаи. Тя непрекъснато чете и учи. Може дори да е по-образована от вас.
— Не исках да кажа…
— В Англия не е обичайно любовницата да живее в една и съща къща с дъщерята — прекъсна го Джеърд. Срещна погледа й и продължи: — А и във Франция не е прието да се живее така.
— Това нищо не означава. Ние не сме във Франция.
— Баща ти е французин. Ако той уважава и цени жената толкова много, колкото я уважаваш ти, щеше да се ожени за нея.
Тя го погледна втренчено.
— Означава ли това, че не искате да седите на една и съща маса с Лани? Добре, аз няма да…
— Не съм казал това — отговори Джеърд. — Това е твоят дом, а ние сме твои гости. — Той отново седна и взе чашата си с бренди. — Аз само защитавах чичо си така, както ти защитаваш твоята приятелка. Той не искаше да ви обиди, но ти явно си свикнала да подскачаш всеки път, когато ти се стори, че някой говори против Лани. Чудя се защо… — Той погледна замислено към вратата и добави: — Твоята икономка?
Тя се вцепени.
— Да не би Клара да ти е разказвала някакви лъжи за нея?
— Не съм чак толкова интимен с дамата. Нима мис Кидмън говори неверни неща?
Той помисли, че тя няма да отговори, но тя рязко каза:
— Тя мрази Лани.
— Тя като че ли не се разбира с по-голямата част от света.
— Лани казва, че Клара те намира за много приятен човек — горчиво рече тя. — Това не ме изненадва.
— Защото ние сме две отвратителни същества?
— Да.
— Тогава защо си решила да вечеряш с нас? Неприятната компания със сигурност не е полезна за храносмилането.
Тези думи като че ли я обезпокоиха. Той видя колко бързо тупка сърцето й, пулсът й се виждаше в трапчинката между ключиците.
— Този дом е мой.
— Защо? — повтори той.
Тя срещна очите му.
— Не печеля нищо, като избягвам присъствието ти.
— А, значи това е нападение с изследователска цел?
— Можеш да го наричаш както пожелаеш.
— А може би искаш да ме убедиш да се откажа от плановете си по отношение на баща ти?
Очите й се разтвориха широко.
— Не ставай смешен. Как бих могла да направя това?
Изненадата й беше съвсем искрена и лишена от престорена скромност. Тя не знаеше нищо за сексуалните игрички, които играеха жените от неговия свят. Той почувства прилив на раздразнение и разбра, че е очаквал от нея познатото му кокетство. То би му дало повод да се впусне в познатата игра. Не, не повод, поправи се той с отвращение. Извинение.
— Това беше само едно предположение.
— Много глупаво предположение — грубо рече тя.
Брадфорд се засмя.
— Да, къде е удивителната ти съобразителност, Джеърд?
Джеърд не обърна внимание на забележката.
— Защо ми каза, че името ти е Каноа?
— Защото това е името ми. Лани ми го даде, когато дойде тук. Каза ми, че след като ще бъдем сестри, иска да ми даде хавайско име.
— Не това имах предвид. Ти знаеше, че те помислих за хавайка.
— Защо би трябвало да поправям грешките ти, след като ти стигаш до глупави заключения? — Тя вирна брадичка. — Освен това аз съм хавайка, макар и да не съм родена на острова. Аз принадлежа на това място и би трябвало да имам островно име.
— Нима? Забелязах, че приятелката ти Лани рядко го използва.
Червенина заля бузите й.
— Тук срещаме известни затруднения. Клара може да бъде… Всъщност не искам дати давам никакви обяснения.
— Предполагам, че нямаш никакво желание да се върнеш във Франция? — бързо се намеси Брадфорд.
— И какво бих правила там? — простичко отвърна тя. — Тук имам всичко.
— Включително и един великолепен кон — каза Брадфорд. — Сигурно няма да искаш да го продадеш?
— Никога — И после добави: — И със сигурност не бих го продала на теб.
— Не съм си го и помислял, но трябваше да се опитам да те убедя, все пак. Великолепно животно. — Той вдигна чашата си — И наистина бих искал да имам животното, което насмалко не стъпка Джеърд там, на брега.
Лека усмивка цъфна на устните й.
— Признавам, че го обичам много повече сега, след тази негова безпогрешна преценка. — Тя се изправи и бързо тръгна към вратата.
Каси спря на верандата, за да възвърне самообладанието си. Не трябваше да позволява на неговите критики да я засегнат толкова много. Нямаше смисъл да се интересува от мнението му за нея.