— Капитан? Нима на борда на този кораб има капитан, който е благородник?
— Моряците казват, че той е главният вожд, също като нашите вождове. Те го наричат „Ваше благородие“.
Дук. В паметта й изплува онзи позабравен спомен за отдавна отминалия ден в Марсилия. Глупости! Сегашният кораб не може да има връзка с тогавашните събития.
— Как се казва вождът?
— Джеърд.
— Не, последното му име.
Лихуа сви рамене.
— Кой знае? Защо да питам за тези неща? Не името му ме кара да викам от удоволствие. А неговият голям…
— Хайде, идвай, Лихуа — извика сестра й Калуа от водата. — Няма да успееш да я убедиш. И защо ще й отстъпваш вожда? Ще си го поделим двете, както направихме снощи. Тя няма да знае какво да прави с него.
И добави с надменност и презрение:
— Тя е девствена. Не ляга с никого.
— Грешката не е нейна — защити я Лихуа. — Тя със сигурност няма да откаже удоволствието, ако й го предложат.
Обърна се към Каси:
— Знам, че си решила така, защото се страхуваш да не те накаже онази грозната. Но със сигурност няма да те заболи, ако пробваш веднъж. Доплувай до кораба и изпитай удоволствието с главния вожд, а после се върни на брега. Жената може да подари жребец на първия си любовник.
— Той ще бъде прекалено голям за нея — изрази несъгласие Калуа. — Ако моят първи мъж имаше такъв, никога не бих си взела втори.
— Но тогава ти беше само на тринайсет. А тя язди този огромен жребец и девствената й ципа може и да се е поразкъсала от ездата. На него ще му бъде малко тясно, но няма…
— Какво ли прави той тук? — прекъсна ги Каси с втренчен в кораба поглед.
Тя беше свикнала с подобни искрени и свободни разговори и вече не им обръщаше внимание.
— Току-що ти казах — изкикоти се Лихуа. — Но повече нищо няма да чуеш от мене. И без това не мога да ти опиша умението му. Ще трябва сама да го откриеш.
— Англичаните не влизат в пристанищата само за да доставят удоволствие на жените. Попитай го защо е тук.
— Сама го попитай.
Калуа се извърна и заплува към кораба.
— Аз ще съм заета с други неща.
— Трябва да тръгвам, защото сестра ми може да реши да не го дели с мен.
И Лихуа също се отдалечи.
— Нима не знаете нищо за него? — извика Каси след тях. — На колко е години?
— Млад е.
— Колко млад?
— По-млад е от чичото.
— И какво означава това?
— Аз не обръщам внимание на възрастта на мъжа, ако страстта му е силна. Знаеш, че възрастта не ме интересува.
Но тя беше от значение за Каси. Баща й не беше споменавал за дука от деня на отплаването им от Марсилия. Но щом беше предизвикал такъв ужас у баща й, той трябваше да е поне на неговата възраст.
— Какво повече трябва да знаем? — попита я Лихуа. — Той е англичанин, идва от Таити и говори нашия език. Вероятно иска нещо от крал Камехамеха, както и всички англичани, които досега са идвали. А този е истински жребец…
Тя стигна до дълбоките води и заплува енергично след останалите.
— Разбери какво е последното му име — извика Каси, но се съмняваше, че Лихуа е чула.
Вероятно нямаше значение. Споменът за онзи ден беше толкова неясен. Тя дори не си спомняше дали баща й беше споменал някакво име. Освен това вероятността баща й все още да е в опасност беше съвсем нищожна. През годините, които те бяха прекарали на острова, много английски кораби бяха идвали и си бяха отивали, без това да има лоши последици за тях. Не са много мъжете, които биха прекосили половината земно кълбо, за да унищожат врага си.
Тя чуваше веселото бъбрене на жените, което долиташе от мрака. Не трябваше да се скита по брега. Беше й забранено да идва в селото. Ако не се върнеше бързо в къщичката, Клара щеше да разбере, че е нарушила забраната. Но какво значение имаше? Клара вероятно щеше да разбере по някакъв начин, а тя искаше да се наслади на тези прекрасни мигове, в които беше свободна.
Тя вдиша соления морски въздух с пълни гърди и зарови босите си крака във влажния пясък. Стори й се, че чува смеха на Лихуа. Приятелките й щастливи плуваха из хладките, нежни като коприна, води. Те скоро щяха да бъдат възторжено посрещнати на борда на кораба и щяха да се отдадат на любовната игра с жар и радост. О, небеса, всъщност зърната на гърдите й се втвърдяваха само при мисълта за любовния акт. Когато осъзна това, тя се разкая. Напоследък тялото й непрекъснато извършваше предателства спрямо нея. Лани казваше, че това е естествено, че тялото й е готово за мъжа и че съзряването е неизбежно като разцъфтяването на цветето. Е, ако това беше истина, защо Лани не й разрешаваше да прави любов с…