— Не съм казал, че ще я насилвам — каза той, ужилен от думите на чичо си. — Никога не карам жените насила да лягат с мен.
— Да, досега не си го правил — замислено каза Брадфорд. — Има и други начини, разбира се. Тя ще бъде изцяло в твоята власт. Може би, ако отказваш да й даваш храна, ще я принудиш да ти се подчини.
— Нямам намерение да я държа гладна — каза Джеърд, здраво стиснал зъби.
— А може би ще я завържеш на палубата, под гладните погледи на моряците. Мисля, че твоето легло ще й се стори много привлекателно, сравнено със заплахата от изнасилване.
— Знаеш, че не съм… Господи, никога преди не съм те виждал така загрижен за някоя жена.
— Тя е много смела. Аз харесвам смелостта, независимо у кого ще я видя. Това е единственото качество, което проявяваме, независимо от възпитанието си. То извира от сърцето, а не от ума. — Той се усмихна. — Но не се тревожи за мен. Когато се напия достатъчно, ще забравя галантното си държание и нейната безпомощна невинност. Мисля, че загрижеността ми е само временна. — Хвърли поглед към брега и продължи: — А може би говоря така под влиянието на това място. То е като златен рай, то е чисто, няма и намек за грях…
— А кралят на това място прави всичко възможно да се снабди с пушки, за да убие най-близките си съседи. Наполеон събира армия. Същото прави и Камехамеха.
— И сега как ще успееш да запазиш пушките, след като размаха моркова под носа на Камехамеха?
— Ще отплаваме, преди той да се е досетил за намеренията ни. Ето защо, каквито и въпроси да задаваме, трябва да бъдем много внимателни.
— Мислиш, че тя казва истината?
— Всъщност сигурен съм, че не лъже. Мисля, че е готова на всичко, за да спаси Девил — каза Джеърд. — Но не може да направи нищо от хиляди мили разстояние. Иска да бъде там, за да е сигурна в неговата безопасност.
— Виждаш ми се много добре осведомен за душевното състояние на дама, която познаваш едва от няколко часа.
Да, той я разбираше много добре. Дори му се струваше, че я познава много отдавна. Той разпознаваше у нея смелостта, която Брадфорд толкова високо ценеше. Познаваше нейната импулсивност, нейната упоритост, която граничеше с безразсъдство и най-вече, познаваше нейната преданост.
— Познавам я достатъчно добре. През тези дни се случиха доста неща.
— И мислиш, че е толкова отчаяна, че би рискувала всичко, за да помогне на баща си?
— А ти не мислиш ли така?
Брадфорд сви рамене.
— Аз предпочитам въобще да не мисля. При създадените обстоятелства това е много по-удобно. Сам вземай решенията си… Сам прави изборите си…
— Такова е и намерението ми.
— Но помни, че трябва да ми осигуриш бутилка бренди в нощта, в която решиш да я изнасилиш. Писъците ми пречат да мисля.
— Ще запомня — каза Джеърд, отново здраво стиснал зъби.
Господи, нима Брадфорд нямаше да престане да го измъчва с тези приказки?
Брадфорд лъчезарно се усмихна:
— Отлично.
— Ще ме изоставите сама тук, в тази дива земя? — запита Клара зад гърба на Каси.
Каси внимателно сгъна сивата си нощница и грижливо я постави в огромната пътна чанта. Още откакто й казаха за заминаването си, Клара все си мърмореше под носа. През целия ден Каси беше очаквала атаката й. Може би трябваше да бъде благодарна на Клара, че си беше държала езика зад зъбите, докато почти стана време за заминаване.
— Кралят ще те закриля. Ако искаш да се върнеш в Англия, помоли да ти осигури място на кораб, който да те откара там.
— Предполагам, че точно това е трябвало да очаквам от вас. Къде е твоята благодарност за часовете, които съм прекарала в услуга на теб и баща ти?
— Баща ми не е тук. Ако искаш благодарност, почакай, докато той се върне.
— А ти?
Каси я изгледа безизразно.
— Никога не си била мила с мен, нито си проявявала разбиране. Понякога ми се струваше, че ме мразиш. Нима трябва да ти бъда благодарна за омразата?
— Ти имаш нужда от мен. Вземи ме със себе си.
— Никога не съм имала нужда от теб. Трябва да помогна на баща си. Ти само ще ми пречиш. — Тя затвори пътната чанта. — Това, което ни предстои, няма да не е нито лесно, нито приятно.
— Заради тази езичница, нали — обади се Клара. — Ако не беше тя, щеше да ме вземеш. Още откакто дойде тук, тя ти влияе, оформя характера ти така, както на нея й е угодно.
Не трябваше да губи контрол. Само още няколко минути и вече ще е заминала.
— Искрено се надявам, че си права. Не мога да имам по-добър пример от Лани. Бих била щастлива, ако съм наполовина толкова добра, колкото е тя.
— Тя е курва!
— Мълчи! — Каси не се сдържа и избухна. Завъртя се към Клара с блеснали очи. — Няма повече да позволявам такива приказки в къщата си. Не можеш да принизиш Лани в моите очи.