— Не мога ли? — Усмивката на Клара беше злобна. — Тогава ще отида при тази курва и ще й кажа в очите какво мисля за нея. Мислиш, че тя е добър пример? Почакай, докато се озовете в света, който не е населен от диваци. Те ще ти се присмиват и ще изпитват презрение към теб заради нея. Бих искала да видя това. — Тя тръгна към вратата. — Да, мисля, че ще отида при скъпоценната ти Лани и ще я накарам да опита остротата на езика ми. Тя ще… Какво правиш?
Тя впи пръсти в ръката на Каси, която здраво я стискаше изотзад за врата. Изпищя:
— Пусни ме!
Каси стегна хватката и завлече Клара към отворения гардероб. Не беше лесна задача. Клара беше изненадващо силна, а и бясно се съпротивляваше.
— Какво си мислиш, че правиш?
Клара издаде лакът назад и ръгна Каси в стомаха. Тя загуби дъх, но скоро започна да диша отново равномерно. Само още няколко крачки… Напрегна всичките си сили и бутна Клара в гардероба.
— Касандра!
Каси затръшна вратата и завъртя ключа.
— Пусни ме да изляза!
— Не, вече не, Клара. На Лани и без това няма да й е лесно да напусне острова, където се е родила и да се раздели с хората, които са й близки. Няма да ти позволя да правиш положението още по-тежко за нея.
Каси отметна един кичур коса назад и отново се отправи към леглото. Морякът вече беше натоварил другите куфари. С тази пътна чанта трябваше да се справи сама, ако не искаше да открият Клара преждевременно. Сигурно нямаше да й тежи. Чувстваше се така силна и уверена! Само с един жест беше разкъсала оковите, които цял живот я бяха стягали.
— Може да умра тук вътре — извика Клара. — Какво ще стане, ако никой не ме намери?
— Каква приятна мисъл — прошепна Каси. Искаше да остави Клара насаме с тази ужасна мисъл, но после я съжали. — Ще кажа на Ума да те пусне, след като заминем.
О, дявол да го вземе. Защо пък да не я остави малко да се тревожи?
— Но ти май и с Ума невинаги си била любезна, нали? Снощи също я обиди, а знаеш какви могат да бъдат диваците. Тя може и да реши да те остави известно време там.
Усмихна се щастливо, като чу гневния писък на Клара. Солидните дъбови врати на гардероба бяха дебели и писъкът на Клара нямаше да стигне по-далеч от един два метра. Ако Каси успееше да се измъкне от стаята, преди Лани да дойде да я потърси, Клара щеше да остане затворена там часове наред. За нещастие, Лани нямаше да се интересува от това, дали Клара заслужава наказание или не и вероятно щеше да я освободи.
Каси влачеше пътната чанта по коридора, когато Лани се появи.
— Прекалено е тежка, за да я носиш сама. Защо не ме извика?
— Не е чак толкова зле. Мислех, че ще мога да се справя и сама.
— Тази последната ли е?
Каси кимна.
— Къде е Ума?
Лани посочи с ръка.
— Стои до колата и чака, за да ни каже „довиждане“. Почти е време да тръгваме. Сбогува ли се с Клара?
— Да.
— Тя ври като вулкан, откакто й казахме, че ще заминаваме. Трудно ли се оправи с нея?
Каси се усмихна.
— Не, всъщност тя беше твърде… покорна.
— Тя води и коня! — прошепна Брадфорд, с поглед, към малката група, която вървеше по брега към тях. Каси яздеше Капу, а зад нея моряците теглеха товарната кола.
Джеърд също не го беше очаквал. Червените лъчи на залязващото слънце хвърляха отблясъци върху атлазения гръб на Капу и осветяваха вдигнатата нагоре коса на Каси. Тя беше облечена в черен костюм за езда и изглеждаше ужасно строга — също както и предната вечер.
Той направи крачка напред, когато тя спря пред него.
— Имаш намерение да вземеш и коня?
— Разбира се. Кой ще го храни, след като мен и Лани ни няма. Той няма да позволи на никого да го доближи.
— Как, по дяволите, ще го качим на борда? Тук няма док и корабът е хвърлил котва на половин миля навътре в залива.
— О, по същия начин, по който са го качили на борда, когато е дошъл тук. Все още пазя неговия оглавник.
Тя отиде до задната част на колата и измъкна от багажа кожени ремъци и железни обръчи.
— Ще прекараме обръчите през средата на тялото му. Ти ще завържеш въжетата за скрипеца на кораба и ще го изтеглим на палубата.
— Колко просто — саркастично подметна той.
— Не е толкова просто, но ще свърши работа.
— Ако приемем, че ще накараш коня да плува чак дотам, а после ще предотвратиш възможността да убие себе си или нас, докато се опитваме да завържем всичките тези ремъци и обръчи.
— Този е единственият начин. — Тя развърза седлото и го свали. — Мога да го направя. Когато си играем, двамата с Капу плуваме дори още по-навътре в морето, отколкото е корабът.