Слънцето се беше спуснало ниско над хоризонта, но все още не беше настъпил мрак, когато Каси видя Джеърд да й маха от борда на „Джоузефин“. Това е добре, каза си тя. Капу щеше да е по-спокоен, ако не плуваше на тъмно.
Може би.
Каси съблече костюма си за езда, пое дълбоко въздух и се хвърли на гърба на коня. Той нервно изцвили. Тя мигновено се наведе напред и пошепна в ухото му:
— Спокойно. Всичко ще бъде наред. Няма да позволя нищо да ти се случи. Просто ще поплуваме малко. — Нежно го насочи към водата. — Ти обичаш водата, нали?
Изтеглянето на коня беше по-трудно, отколкото си бе представяла. Тя чуваше ужасеното цвилене, докато плуваше към корабната стълба и се молеше всичко да свърши по-скоро. Успокои се едва когато и тя, и Капу бяха на палубата.
— За Бога, излез от яслата! Нима искаш да те стъпче?
Каси вдигна глава от сеното и видя Джеърд да стои на входа на трюма. Свещта, която той държеше в ръка, хвърляше сенки по лицето му. Сенки… Половината от него винаги беше в сянка, помисли си тя. Черупката му беше елегантна и лъскава, а вътрешността… загадъчен мрак. Тя се подпря на лакът.
— Няма да ме смачка.
— А какво ще стане, когато отплаваме? — Той се приближи и застана на вратата на яслата — Дали ще стои спокоен, когато корабът престане да се полюшва като люлка и започне да се мята и подскача?
— Точно затова съм тук.
Тя седна и отметна косата от лицето си. Беше твърда от солената вода и висеше на кичури. Беше прекалено суха. Кожата й също беше прекалено суха. Като че ли цялата беше опъната, навсякъде чувстваше напрежение и сърбеж. Помисли си с копнеж за кокосовото масло, което бяха пъхнали в куфара на Лани.
— Чаках да вдигнете котва. Защо не го направихте?
— Моите извинения. Глупаво беше, но си помислих, че ще ти е необходимо малко време, за да може конят да свикне с кораба. — Окачи фенера на стълба. — Наредих на Брадфорд до четвърт час да вдигне котва. Надявам се, че това те задоволява?
— Да.
Беше много уморена и дори не забеляза сарказма в думите му. Освен това, той й беше направил огромна услуга, като й беше помогнал да качат Капу на кораба.
— Просто се чудех.
Той изненадано повдигна вежди.
— Добре ли си? Може би си ударила не рамото, а главата си?
— Не винаги съм настроена за препирни. Ти си този, който… — Не довърши изречението Помълча и после каза: — Виждаш ли ти си този, който все гледа да ужили другия. Аз се опитвам да не проявявам неудоволствие.
— Защо, за Бога?
— Капу. — Тя сведе очи и неуверено добави: — Не че нямаше да се справя и сама, но ти направи усилията ми много по-лесни.
— Благодаря.
— Аз не те мразя.
Думите се бяха изплъзнали от устата й, но тя разбра, че такава беше истината. Чувствата, които изпитваше към Данемон, бяха объркани, но омразата не беше измежду тях.
— Още не. Но ако навредиш на баща ми, ще те намразя. И ще ти отмъстя.
— Око за око? Изненадан съм, че си толкова великодушна и че проявяваш такова благородство.
— Ти вярваш, че постъпваш правилно. Лани ме научи да се опитвам да виждам нещата от различни гледни точки. Тя намира извинения дори за Клара.
Лицето му се вкамени.
Аз не искам да намират извинения за мен.
— Защото животът винаги е бил безупречен и винаги си проявявал справедливост и честност? — жегна го тя. — Сигурно е чудесно да бъдеш този, който ще хвърли първия камък.
— Баща ти беше този човек.
— Не можеш да бъдеш сигурен. Нямаш доказателство. — Тя дълбоко си пое въздух. — Повече няма да разговарям за това с теб. Няма никаква полза.
— Напротив, тези разговори те пречистват от благодарността към мен, която май те вбесява. Сега сигурно се чувстваш по-добре. Ти можеш да бъдеш като…
Корабът изведнъж се залюля. Капу изцвили и почти се изправи на задни крака!
— Стани и излез от яслата! Отплаваме.
Каси се изправи, но се приближи до животното.
— Шшт, всичко е наред. — Тя го прегърна през врата. — Ще свикнеш.
— Продължавай да му говориш. — Джеърд също влезе в яслата. — Но се пази от копитата му.
Той започна да гали Капу по главата и да му говори също така тихо и нежно като Каси.
Измина четвърт час, докато жребецът се успокои напълно. Едва тогава Джеърд пристъпи назад.
— Предполагам, че тази вечер няма да се осмелиш да го оставиш сам и да се прибереш в каютата си?
Тя поклати глава.
— Ще остана тук. Сламата е мека. Когато го получих, спях с него в конюшнята повече от месец.
Той повдигна рамене и седна в далечния ъгъл на яслата.
— Какво правиш?
— Ще остана още малко. — Той й се усмихна. — Не цял месец. Не съм чак такъв спартанец. Само няколко часа, за да се уверя, че напредъкът, който постигнахме, няма да бъде провален от влошаване на времето, например. Седни. — Когато тя не се помръдна, той нетърпеливо и гневно добави: — За Бога, седни, преди да си паднала. Точно в този момент ни най-малко не се изкушавам да те изнасиля.