— Знам. — Тя се настани в ъгъла, който беше най-далеч от него. — Трябва да си напълно лишен от вкус, за да желаеш жена, която прилича на жилави, но лепкави водорасли.
— А може би аз харесвам водораслите. — Той се облегна на стената. — Известен съм с това, че някои от склонностите ми са по-перверзни от това.
— Наистина ли? — запита тя, изпълнена с любопитство. — Какви? — Като го видя да се усмихва, бързо добави: — Лихуа казва, че повечето чужденци са ужасно перверзни и би трябвало да проумеят, че традиционният начин е най-добър.
— Нима? — Той повдигна вежди. — Не си спомням да съм чувал Лихуа да се оплаква от моите перверзни.
— Знаеш, че тя те мислеше за…
Тя спря да говори, като видя, че усмивката му става по-широка.
— Бог?
— Лихуа не можеше да дава правилни преценки.
Той изстена и се хвана за сърцето. Жестът беше силно присмехулен.
— Какъв остър и болезнен удар. — Усмивката му изчезна. — Макар че съм склонен да се съглася. Сигурно, когато е разговаряла с теб, е проявила по-добра способност да преценява нещата.
— Защото и ти самият мислиш, че нещата, които правиш, са грешни? Може би е хубаво да се правят подобни неща, но не бива дори да се говори за тях на дневна светлина.
— О, аз дори обичам да ги правя на дневна светлина. Сутрините са най-подходящото време за…
— Много добре знаеш какво искам да кажа — прекъсна го тя. — Ти мислиш, че Лихуа и всички островитяни са грешни, но се възползваш от тяхната склонност да извършват грях.
— Ти ми отправи това обвинение и преди. — И тихо попита: — Нима ме наричаш лицемер?
— А какво друго да те нарека?
— Не знам. Може би си права — каза той уморено. — Аз се възхищавам на островитяните, завиждам на тяхната честност и прямота. Но всички хора са така възпитани, че смятат единствено собствения си начин на живот за правилен. Може би една част от мен ги осъжда заради това, че са различни от мен. Но тази част не е нито моят ум, нито моята воля.
С отправянето на обвинението тя целеше само да издигне бариера между себе си и него. Не искаше от него да отговаря и то с такава простота и неподправена искреност. Отначало му беше благодарна, после почувства онази странна свързаност с него, която беше предизвикана от споделената опасност. А сега дори започваше да го разбира. А това беше опасно. Много опасно. Отчаяно затърси възможност да го отдалечи от себе си. Остро го сряза:
— Е, сигурна съм, че не долните ти части осъждат тази разлика.
Мрачният израз изчезна от лицето му. Той отметна глава назад и се разсмя:
— Не, за Бога, долните ми части не притежават никакъв разум. Те приемат всичко без предразсъдъци. — Той срещна погледа й: — И твоите ще се научат да го правят.
Тя почувства как нещо стяга гърдите й и отнема дъха й. Неуверено рече:
— Но не ти ще бъдеш този, който ще ги научи. Ти всъщност не ме желаеш. Ти искаш само да накажеш баща ми.
— Дяволски те желая. Девил няма нищо общо с това.
Тя беше разтърсена от несдържаността, която се долавяше у него.
— Разбира се, че има. Иначе всичко губи смисъл.
— Плътските удоволствия рядко имат някакъв по-дълбок смисъл. Би трябвало да знаеш това, след като си го наблюдавала всеки ден на твоя остров.
Да, беше виждала това. Но то винаги се случваше с Лихуа и останалите, не с нея. Тя недоверчиво поклати глава:
— Не е вярно. Аз не съм красива като Лихуа и Лани. Не съм жена, към която мъжете могат да изпитват такава страст.
— Да те убедя ли в противното? — Той се наведе напред, в очите му светеше безразсъдство. — Излъгах, нали знаеш. Права си, изглеждаш като раздърпани водорасли. Ти си уморена и мръсна. В косата ти има сламки, а солта покрива тялото ти от главата до петите. Би трябвало да не ми се виждаш привлекателна. Но знаеш ли какво ми се иска да направя с теб, и то веднага?
Тя навлажни устни.
— Не.
— Искам да сваля шемизетата и да оближа солта от гърдите ти. — Очите му бяха приковани в мокрия памучен плат, който едва забулваше гърдите й. — Искам да те вкуся. Искам да гриза зърната ти. Искам да си направя угощение от теб. — Погледът му все така не се откъсваше от тялото й. — А и мисля, че и ти искаш да го направя.
Кръвта бушуваше във вените й. Изгаряше я огън, кожата й пламтеше.
— Не — прошепна тя.
— Погледни надолу към тялото си.
Нямаше нужда да поглежда. Усещаше как гърдите й се напрягат под погледа му, как зърната й се втвърдяват и издуват памучната шемизета.