Выбрать главу

Не, дявол да го вземе, въобще не приличаше на Жозет. Брадфорд нарочно беше подхвърлил тази реплика, за да вкара мисълта в главата му. Каси ги беше упоила, беше ги заблудила и дори сега търсеше начин да го използва за своите собствени цели. Но той също щеше да я използва. Това не беше…

Тя въздъхна и се размърда. Премести се по-близо до Капу. В следващия миг това идиотско момиче щеше да се намери под копитата на коня. По дяволите!

— За Бога, вече е сутрин. Прибери се в каютата и си лягай!

Каси сънено отвори очи и видя Джеърд, който й се мръщеше. Беше се върнал. Искаше й се да не беше го правил. Беше се уморила от постоянната му загриженост. Чувстваше се така, като че ли някой постоянно я наблюдава и охранява. Прекалено много усилия…

Сега у него нямаше и намек за чувственост. Беше недоволен, груб и ядосан. Добре. Тя се справяше много по-лесно с неговия гняв, отколкото с другите страни на сложната му природа.

— Ще правя това, което аз искам. Ще отида, защото аз го искам.

Тя бързо изкачи стъпалата и тръшна вратата след себе си. Излезе горе на палубата. Ярката светлина я заслепи. Тя политна и се хвана за вратата в очакване очите й да привикнат.

— Може ли да ти помогна?

Обърна се и видя Брадфорд, който стоеше на няколко метра от нея. Той се поклони и каза:

— Изглеждаш ми малко раздърпана и уморена. Може би е по-добре да отидеш в каютата си и да се освежиш.

— Къде е Лани?

— В каютата си, предполагам. Джеърд ви даде две съседни каюти. Може ли да те придружа до там?

— Няма нужда…

Но всъщност се нуждаеше от помощта му. Нямаше представа в коя част на кораба се намира каютата на Лани и нямаше желание да се скита из кораба и да я търси.

— Да.

Той учтиво й показа пътя:

— Насам.

Тя се изравни с него. Докато Брадфорд беше любезен, тя щеше да се възползва от услугите му.

— Трябва да се изкъпя — неуверено каза. — Ще се погрижиш ли и за това?

— За мен ще бъде удоволствие. — Той се усмихна. — Обичам жените да се чувстват длъжни към мен. Никога не се знае под каква форма може да бъде върната услугата.

— Няма значение — сряза го тя. — И сама мога да го уредя. Усмивката му изчезна.

— Шегувах се. Не бива да се страхуваш от мен. Аз не съм твой враг.

— Лъжеш. Ти си чичото. Ти си брат на неговия баща. Нима твърдиш, че не си му предан?

— О, да, аз съм предан на Джеърд. Напълно съм му верен. Но това не означава, че ти си мой враг. Много е уморително да се поддържа тази омраза. Предпочитам да бъдем приятели.

— Приятели? — Тя го погледна изненадано. — Не можем да бъдем приятели.

— Защо не? Пътуването ще бъде дълго. Ще ти бъде много по-удобно, ако имаш приятели.

— Вече си имам Лани.

— Тогава, съжали се над мен — продължаваше да я убеждава той. — Аз нямам никого, освен Джеърд. Не се съмнявам, че по време на пътуването той ще бъде в лошо настроение и неспокоен като тигър в клетка. И тъй като за това ще си виновна ти, ще трябва поне понякога да ме удостояваш с компанията си.

— Не аз ще бъда виновна. Не аз съм тази, която отиде на острова и…

— Вярно е — прекъсна я той. — Но ти си тази, която причинява на Джеърд неспокойствие на духа. Така че трябва да приемеш част от отговорността.

— Неспокойствие на духа?

— Опитах се да го кажа не съвсем направо. Но, предполагам, че няма подходяща дума за онова, което Джеърд изпитва в момента — направи пауза. — Може би страст?

Тя отново почувства руменина да изгаря бузите й.

— Не, тази дума никак не ми се струва подходяща.

— Аз съм си изградил навика никога да не се бъркам, но сега искам да те предупредя. Възхищавам се на смелостта и ти заслужаваш да ти дам поне едно оръжие в схватката.

— Схватка?

— Е, битка, борба, наречи го както искаш. — Той сви рамене. — Онова, каквото и да е то, което става между теб и Джеърд.

— Между мен и твоя племенник няма абсолютно нищо.

— Ще има. — Той тъжно поклати глава. — Не биваше да го завързваш. Преди да го направиш, той се опитваше да се бори със страстта. Но подивява, когато го завържат. Спомня си…

— Какво?

— Нищо.

— Какво си спомня?

Той сподавено се засмя.

— Колко си упорита. Този въпрос е болезнен. Нямам намерение да предавам Джеърд. — Той спря пред вратата. — Това е твоята каюта. Ще се погрижа да ти донесат вана и гореща вода Ще се присъедините ли двете с Лани към мен за обяд в два?