— Не.
— Колко тъжно! — Той отново се поклони. — Когато часът наближи, ще изпратя някого да провери дали не сте променили решението си.
— Аз няма да го променя.
Изражението на лицето му стана много тъжно.
— Много по-добре ще бъде, ако поомекнеш малко. Ти и Джеърд много си приличате. Упорити, импулсивни, неспособни на компромиси. Но той притежава повече оръжия от теб и ще те нарани, ако му се противопоставяш открито. — Тя не отговори и той с въздишка добави: — Не мисля, че думите ми стигнаха до теб.
— Не са.
Каси и Брадфорд се обърнаха и видяха Лани, застанала на вратата на съседната каюта.
— Така че, защо не си вървиш по пътя? — продължи тя. — Сигурно някъде те чака твоята бутилка.
— Винаги ме чака някоя бутилка. Колко любезно, че ми го припомнихте. — Отново се поклони. — Говорете с вашата Лани, госпожице. Тя ми изглежда като жена, която има известен опит и силно вътрешно чувство.
Той бавно и с небрежна походка се отдалечи по палубата. Лани дори не го погледна.
— Изглеждаш ужасно. — Лани огледа Каси от главата до петите. — Как е рамото ти?
— Чудесно — отвори вратата на каютата. Нямам много време. Трябва да се върна при Капу. Сега той е спокоен, но не съм сигурна колко дълго…
— Кой е при него?
— Данемон.
— Тогава имаш време. Той като че ли се разбира с жребеца — Тя се усмихна. — Освен това, ще ти достави огромно задоволство да използваш врага си за коняр.
Тя последва Каси в каютата и разкопча копчето на пелерината й.
— Заела си се с трудна задача и можеш да нямаш много такива случаи за тържество. Наслаждавай им се винаги, когато можеш.
Беше се уморила от всички тези напразни напътствия.
— Защо говориш така? Думите ти звучат като тези на лорд Брадфорд.
— Нима очакваш от мен да те лъжа? Да ти кажа, че Данемон ще ти позволи да го използваш и ще те заведе при баща ти, без да поиска да му платиш подходяща цена? И двете знаем, че това не е вярно.
— Той вече ме има като заложница.
Лани повдигна вежди.
— И ти вярваш, че за това ти е позволил да се качиш на борда? Или ти си глупачка, или мен мислиш за такава. Той иска да те вкара в леглото си — и остро добави: — И се обзалагам, че вече работи по въпроса.
Тя не отрече.
— Аз няма да го допусна.
Приближи се до шкафа и отвори едно от чекмеджетата. Не погледна към Лани. Извади чисто бельо и нощница.
— И той е луд, ако мисли, че ще се подчиня.
Лани замръзна.
— А той така ли си мисли?
Каси кимна.
— Казах ти, че е луд. Луд, арогантен и без…
— Не е луд. — Лани замислено я гледаше. — Според мен той е човек с богат опит и усещания. Което означава, че има някаква причина да мисли, че може да те убеди. Какво изпитваш към него?
— Какво изпитвам? Той иска да убие баща ми.
— Но го намираш привлекателен?
— Не, разбира се, че не.
— Защото това ще бъде предателство към Шарл? — предположи Лани — Изпитваш страст и тя те кара да се срамуваш?
— Не изпитвам…
Спря и започна да хапе долната си устна. Никога не беше лъгала Лани. Нямаше сега да започва.
— Не искам да изпитвам тези чувства — прошепна тя. — Не е заради него. Ти самата каза, че ми е дошло времето да позная сексуалните ласки. Това, което чувствам, няма нищо общо с него.
— Тогава престани да се срамуваш.
Тя неуверено рече:
— Той казва, че страстта е безразсъдна и сляпа, но не трябва да бъде така. Не и за мен. Аз ще успея да я контролирам.
— Ти си прекалено строга към самата себе си — сряза я Лани. — Колко пъти съм ти казвала, че дали ще легнеш с мъж, е без значение, освен ако не изпитваш чувства към него? Всичко свършва само за няколко мига и когато и последните тръпки отшумят, то вече нищо не представлява. Но е съвсем естествен акт. И страстното желание е съвсем естествено. Не може да избираме моментите, когато то ще се обади. А може би ще започнеш да говориш за греха, като Клара.
— Не мислиш, че… Не е… — Гласът на Каси заглъхна. — После тя каза: — Татко.
— Ти не извършваш предателство към него само защото изпитваш плътско желание. Данемон е прекрасен и привлекателен мъж. А за жената най-желани са забранените плодове. — Лани постави ръка на рамото й и погледна в очите й. — Няма значение какво изпитваш. Нима не направи всичко необходимо, за да спасиш баща си?
Тя изненадано я погледна:
— Разбира се.
— Тогава престани да се държиш като глупачка.
Както винаги, Лани беше успяла да преодолее всички объркващи я съмнения и се беше добрала до истината. Каси развълнувано се засмя и бързо я прегърна.