— Ще престана. Само понякога… се обърквам.
Лани мрачно кимна.
— Това не ме изненадва, след като и Клара, и баща ти, са се опитвали да ти натрапват мнението си по различни въпроси. А тяхното мнение е мнението на чужденци.
— Не и татко — бързо възрази Каси. — Как можа да го кажеш?
— Защото е вярно. Мнението на Шарл винаги се е струвало странно на мен и островитяните.
И простичко добави:
— Няма значение. Аз все още го обичам. Доволна съм.
„Ако той уважаваше Лани толкова, колкото и ти, щеше да се ожени за нея.“
Думите на Лани бяха близо до обвинението, което Данемон беше отправил към баща й. Но Лани винаги беше казвала, че за нея брачните церемонии нямат значение. За първи път Каси се усъмни в това нейно твърдение.
— Той те обича, Лани.
— Но той не ме разбира и не ме приема.
За миг лицето на Лани прие замислено и замечтано изражение, а после тя с усилие се усмихна:
— Той ми даде приятелка, която… Но понякога тя забравя на какво съм я научила и започва да се държи като глупачка.
— Ще се опитам да поумнея. — Тя лъчезарно се усмихна на Лани. — Не знам какво не е наред с мен.
— Израстваш. Когато си дете, всичко е просто и ясно. А после всичко става като зацапано с кал. Слава на Бога, че чистотата и яснотата се връщат навреме. Трябва да разсъждаваш трезво и да се държиш смело, ако искаш да спасиш Шарл. — На вратата се почука и тя погледна към нея през рамо: — Ваната ти. Ще говорим по-късно. — Отвори вратата и пусна вътре моряка, който носеше ваната. — Ще донеса кокосовото масло и ще те намажа, след като се изкъпеш. Суха си като риба, която се мята на пясъка.
— Хайде, обърни се — каза Лани и коленичи до ваната. — Ще намажа гърба ти и удареното рамо.
— Не трябва да стоиш тук и да ме чакаш — запротестира Каси, но се обърна по корем.
Колко прекрасно беше да е отново чиста. Нежното докосване на Лани беше силно, любещо и я караше да се чувства като дете, за което се грижат.
— Мога и сама.
— За мен е по-лесно. Обичам ръцете ми да са заети, работата ми помага да мисля. — Ръцете на Лани се движеха бавно, нежно, вкарваха ароматното масло в кожата й. — Мускулите ти са обтегнати. Отпусни се.
Да, щеше да се отпусне, заобиколена от добри грижи, привързаност и аромата на кокосовото масло. Беше готова да задряма, когато Лани, някак разсеяно, каза:
— Може би ще ми се наложи да легна с англичанина.
Каси се вцепени, шокирана.
— Какво? Лорд Брадфорд?
— Не, с дука. Чичото не представлява опасност за нас. — Пръстите на Лани леко масажираха гръбнака на Каси. — Още не съм решила, но това може да е най-мъдрото решение.
— Говориш глупости — замаяна каза Каси.
Сигурно не беше разбрала. Тонът на Лани беше толкова небрежен, като чели току-що беше казала, че през пролетта е време да се засадят доматите.
— Защо искаш да го направиш?
— Не съм казала, че искам. Казах само, че може би това е най-мъдрото решение. — Пръстите й описваха окръжности нагоре и надолу по гръбнака на Каси. — Ако се борим срещу англичанина по време на пътуването, няма да спечелим нищо. По-добре ще бъде да използваме времето и да търсим слабости. Дори да се опитаме да променим намеренията на Данемон.
— Невъзможно.
— Нищо не е невъзможно. В леглото жената често успява да промени мъжките решения. — Лани грижливо и нежно втри маслото в нараненото й рамо. — Раната не е толкова лоша, колкото си помислих, като те видях да се удряш в борда. Щастие е, че не си счупи някоя кост.
Каси едва я чуваше. В главата й се въртяха различни мисли.
— Не бива да правиш това. Няма да промениш намеренията му. Той ще вземе тялото ти и пак ще преследва татко.
— И какво ще загубя? Тялото ми все още ще си бъде моето собствено, ще забравя англичанина и ще продължа по пътя си. А ти може и да грешиш. Чужденците имат странни разбирания за съвкуплението. То оставя следи и в ума им, не само върху телата им. Данемон е безмилостен, но не е напълно лишен от нежност. Той се отнася с привързаност към лорд Брадфорд. — Тя направи гримаса. — А той може да се окаже пробен камък за много по-търпеливи хора. Да, има си много предимства. Ако легна с него, ще имам много по-големи шансове да разбера какво ще прави той във Франция, отколкото ако остана заключена в стаята си и от него ме делят няколко врати. Тази информация може да ни потрябва. Може и да не успея да го убедя да остави Шарл жив. Но понякога е трудно да убием човека, с чиято любовница сме били интимни. Това не би било лошо нещо.
— Много е лошо — остро каза Каси. — Знаеш, че то няма да се хареса на татко.
— Вярно е — въздъхна Лани. — Шарл също има странни представи за гордост и притежание. Точно затова не съм отстъпвала пред молбите на други мъже, след като дойдох при него. Ако реша да го направя, ще бъде най-добре да не му казваме.