— Няма да го направиш. — Каси се обърна и седна. — Знам, че няма да го направиш.
Лани спокойно се усмихна.
— Ще го направя, ако сметна, че е разумно.
— Правиш го заради мен.
Лани се засмя, изправи се и потърси одеяло, в което да загърне Каси.
— За да те предпазя от ухажванията на този порочен негодник? Не ставай смешна. Ти си достатъчно силна и можеш сама да се спасиш от тях. А и точно сега, нито една от нас не е от значение. Ще го направя заради Шарл. — Наведе се и целуна Каси по челото. — Хайде, поспи няколко часа. Ще отида при лорд Брадфорд и ще му кажа, че ще бъдем очаровани да му правим компания на обяд. Може и да научим нещо, което ще се окаже полезно.
— За това как да доставим удоволствие на племенника му? — заядливо попита Каси. — Ти си много по-красива от Лихуа. Няма да имаш проблеми.
— Може би ще имам дребни затруднения. — Лани се изправи на крака. — Сега той изпитва желание към теб и ще е необходимо интересът му да се промени. Но мъжете рядко отказват покана за такива неща.
Сигурно не отказваха на жени, красиви като Лани, помисли си Каси. Кой знае защо, изпита силна и необяснима болка.
— Приятни сънища. — Лани грациозно се отправи към вратата. — Ще те събудя, когато стане време да се преоблечем за обяд.
— Лани!
Лани й хвърли въпросителен поглед през рамо.
— Не го прави. Ако татко разбере, ще бъде толкова ядосан, че ще…
Тя не довърши изречението.
— Ще ме захвърли? — Лани кимна. — Понякога рисковете трябва да се приемат. Досега ти поемаше всичките рискове. Може би трябва да поема част от товара. Ти няма да кажеш на Шарл и не мисля, че Данемон е мъж, който ще си отмъсти по този начин.
— Ти не знаеш нищо за него — каза тя с отчаяние в гласа.
— Може и да науча много неща за него, като се има предвид… — Лани спря да говори и погледна изпитателно Каси — Не се ядосвай толкова. Всичко ще бъде наред.
Тя се усмихна за последен път и излезе от стаята.
Да не се ядосва? Каси усети, че трепери, и се загърна по-плътно в одеялото. Трепереше от страх, шок… и гняв. Да, гняв. Лани грешеше Не този беше начинът да помогнат на баща й. Те може и да нямаха много оръжия, но тя не трябваше да се жертва и…
Но за Лани това нямаше да бъде жертва. За нея сексът и любовта бяха две различни неща и съвкуплението с Джеърд нямаше да означава нищо. Тя дори можеше да му се наслади.
Гневът й стана още по-силен, когато си представи Лани в прегръдките на Данемон, неговите ръце на нейните гърди, неговите бедра да се движат…
Не!
Тя си пое дълбоко дъх и се опита да прогони видението и мисълта, която то й беше натрапило. Не искаше да допусне, че гневът й може да бъде основан на нещо различно от чувство за безизходност и неудовлетворение. Но трябваше да признае пред самата себе си. Или щеше да се обвини, че избягва истината.
„Трябва да разсъждаваш трезво и да действаш смело.“
Много добре — отчасти, причина за гнева беше ревността. Тялото й се чувстваше измамено, защото беше пренебрегнато. Чувствата й бяха породени от примитивен инстинкт, който нямаше нищо общо с разума. Но Лани казваше, че този инстинкт не е срамен, че действията на тялото са нещо различно от ума, волята и от душата. Трябваше да се придържа към тази истина.
Тя затвори очи и принуди обтегнатите си мускули да се отпуснат. Трябваше да забрави за онова видение: Лани и Джеърд — заедно, телата им — вплетени едно в друго…
— А, дами, значи сте решили да ме съжалите. — Брадфорд се изправи на крака и настани Каси и Лани до масата, която беше застлана с чиста покривка. — Надявах се, че ще го сторите.
— След като си поръчал още два прибора, бих казала, че си го очаквал — сухо отбеляза Лани и разтвори салфетката си. — А и съжалението няма нищо общо с това.
— Няма ли? Мислех, че сте склонни да изпитвате нежни чувства към цялото човечество. — Брадфорд кимна на слугата, който стоеше до вратата, да започне да сервира. — Защо иначе би удостоила с внимание леглото на мъж, който може да ти бъде баща?
— Според Клара това няма нищо общо с моите добри чувства. Казва, че съм го съблазнила с моите варварски хитрини — Тя се усмихна — Моите хора вярват, че възрастта не променя нещата. Тя само прави акта по-изискан и по-красив.
— Лани обича баща ми — каза Каси. — Твоята забележка беше много груба.
— Да, беше — призна Брадфорд и се протегна към бутилката бренди, която стоеше недалеч от лакътя му. — Беше извънредно груба. А обикновено съм най-любезният сред смъртните. Необичайно.