Лани впери поглед в бутилката.
— Нима си спомняш такива неща?
— Искаш да кажеш, че умът ми не си е на мястото? Не, още не. Умът ми е остър като меч, който е точен цял ден. — Той се усмихна извънредно нежно. — Например, повече от ясно ми е, че не сте дошли тук заради моята очарователна компания, но ви прощавам.
— Прощаваш ни?
— Имате намерение да изтръгнете информация от мен, нали?
Лани се поколеба, а после остро каза:
— Да.
— Ще бъде удоволствие за мен да ме подложите на нападки, но в известни граници. — Той отпи дълга глътка от брендито. — Както казах и на твоята приятелка, обижда ме това, че Джеърд се бори с враг, който разполага с толкова малко оръжия. При други обстоятелства и Джеърд би бил обиден. Той е справедлив човек.
— Не го вярвам. — Каси беше категорична.
— Ще повярваш. — Той отпи още една глътка. — Ще откриеш, че е честен и коректен. Виждал съм го да губи надбягвания, които особено силно е искал да спечели, само заради вероятността да съществува измама. В тези среди е известен с честността си и е много уважаван. Сами ще се уверите, като стигнем в Англия.
— Англия? — Каси се вкамени. — Нямам намерение да ходя в Англия.
— Това е истинско нещастие, тъй като този кораб се е отправил натам — каза Брадфорд. — Джеърд реши, че ще мине известно време, преди Девил да стигне до Франция и че ще е най-разумно да останем в Морланд, откъдето той ще може да следи връзките си във Франция. Когато баща ти се появи там, ще заминем.
— И се предполага, че и ние ще стоим в този Морланд и ще чакаме? — попита Каси.
— Такъв е планът Съжалявам, че той не се покрива с вашите очаквания и не среща вашето одобрение.
— Да, наистина е така.
Решението на Джеърд я беше сварило неподготвена. Щеше да й бъде много по-лесно да избяга от него на френска земя. Беше решила да избяга веднага щом хвърлят котва. А сега как щеше да прекоси Ламанша и да стигне до Париж?
— Ние ще направим някои поправки във вашия план — каза Лани. Пресегна се и окуражително стисна ръката на Каси — Нали?
Каси кимна.
— Разбира се.
Обърна се към Брадфорд:
— Колко близо е този Морланд до морето?
Той избухна в смях.
— Нима имате намерение да плувате? Не бих ви посъветвал. Нашите северни води са много по-студени от вашето топло море.
— На какво разстояние е?
— Твърде близо е. — Той все още се смееше — Морланд е разположен върху скала, която е надвиснала над Ламанша.
Едно предимство А може би щяха да открият още, когато стигнат в Англия. Не трябва да се обезкуражава още с първото препятствие.
— Колко дълго, според теб, ще трябва да чакаме?
Той сви рамене.
— Месец. Два. Кой знае?
Месеци. Дълго време, но може би щяха да успеят да използват забавянето. Данемон сигурно щеше да получава съобщения от свръзките си във Франция. Ако успееше да залови някоя от тях, можеше да научи много повече, отколкото би успяла сама.
— Негово благородие ще се присъедини ли към нас за вечеря? — попита Лани.
Каси я погледна и изведнъж бе обзета от напрежение. Обезпокоителните новини, които току-що беше научила от Брадфорд, я бяха накарали да забрави за също толкова обезпокоителните намерения на Лани.
— Ако жребецът е достатъчно спокоен, за да бъде оставен сам — каза Брадфорд. — Нима отново ще ни удостоите с присъствието си?
Устните на Лани се разделиха и оформиха лъчезарна усмивка.
— О, да.
Брадфорд се обърна към Каси:
— А ти?
Разбира се, че тя нямаше да седи на една и съща маса с Джеърд и да гледа как Лани го пленява. Щеше да остане при Капу, там и беше мястото, там беше необходима.
— Да, ще бъда тук.
Думите се изплъзнаха от устата й и силно изненадаха и нея самата, както и Брадфорд. Но тя знаеше, че не може да ги вземе обратно. Не можеше да остане в трюма и да бъде в неведение за онова, което Лани ще успее да направи с Джеърд.
— Ако Капу може да се справи без мен.
— Да се надяваме, че той няма да ни лиши от твоето ободрително присъствие.
Погледна към Лани и видя, че приятелката й замислено я наблюдава. Едва ли можеше да я обвинява. Самата Каси вече не знаеше какво може да направи в следващата минута. Лани отново се обърна към Брадфорд:
— Разкажи ни за този Морланд. Искам да знам нещо повече от температурата на водата.
Тази вечер Лани беше облякла жълтата си рокля, в която изглеждаше като райска птица. По време на вечерята тя се усмихваше, сияеше и разказваше забавни истории и островни легенди, а също така и някои неща от ежедневието на островитяните, които предизвикваха веселие у останалите. Никога преди Каси не беше виждала Лани да се държи така. Освободена от потискащото присъствие на Клара, тя беше разцъфнала като орхидея. Забавляваше и двамата мъже, без никакви усилия ги подчиняваше на чара си. Брадфорд с удоволствие и нетърпение отговаряше на репликите й. Дори Джеърд, изглежда, се беше отпуснал и се забавляваше. Той показваше хапливо чувство за хумор.