Каси го наблюдаваше с възхищение — тъмнокос, циничен и напълно спокоен. Погледът му бе впит в лицето на Лани. Може би точно така изглеждаше той в своя собствен свят, помисли си тя, докато седи край масите, наредени за обяд, в Брайтън или Лондон.
В края на вечерята Джеърд се обърна към Каси, докато Лани разговаряше с Брадфорд:
— Ти си много тиха. Просто седиш, гледаш и не казваш нито дума. Трябва ли да се тревожа, че отново си направила опит да ме отровиш?
— Не.
„Тиха“ беше много подходяща за нея дума, помисли си тя с отвращение — тиха и прилична на мишка, незабележима в сянката на Лани. Кисело каза:
— Не ми се говори.
Той присви очи:
— И не искаш да бъдеш тук, нали? Защо дойде?
— Трябва да се храня някъде.
— Затова ли избра моята маса?
— Лорд Брадфорд ни покани.
Той я погледна недоверчиво, а после пак обърна очи към Лани:
— Твоята приятелка се държи великолепно тази вечер. Очевидно се опитва да бъде… любезна и внимателна.
— Да.
— Хубава рокля.
— Татко й я купи.
— Колко мило от негова страна — и рязко добави: — Можеше да си направи труда да купи нещо хубаво и на теб. Роклята, с която си облечена, никак не е приятна. Нямаш ли нещо друго?
— Имам, но те всички са еднакви — беше облечена в същата сива рокля, която носеше и онази вечер на верандата. Колко необичайно беше това, че неговото неодобрение по толкова тривиален въпрос можеше да я нарани. — Клара ги избираше. Татко знаеше, че за мене това няма значение.
— Но за него е трябвало да има значение. — Той отпи от виното си. — Изглеждаш като монахиня, наметната с плащеница. Грозно е.
— Никой не ме гледа — каза тя.
— Аз трябва да те гледам — Той рязко постави чашата на масата и част от виното се разля върху покривката. — И защо, по дяволите, не ми се противопоставяш? Болна ли си?
— Не.
Но може би беше болна, все пак. Чувстваше, че се задушава. Всеки път, когато погледнеше към Лани, остра болка я пробождаше в ребрата. Във всеки случай, тази вечер не би могла да понесе повече. Краката на стола силно изскърцаха, когато тя го бутна рязко назад.
— Грешка беше, че дойдох. Не трябва да бъда тук. Трябва да отида да видя дали Капу е добре.
— Не, няма нужда да ходиш. Оставих един от мъжете да го наблюдава. — Като видя, че очите й се разшириха от тревога, поклати глава. — От разстояние. Трябва само да наблюдава и ако конят стане неспокоен, да дойде и да ми съобщи.
Тя облекчено въздъхна. Нещата и без това не вървяха добре и щяха да станат още по-сложни, ако Капу стъпчеше някого.
— Не трябва да се безпокоиш и за него. Ще се преоблека и ще отида в трюма.
— Казах вече: няма нужда да ходиш — процеди той през зъби.
Без да му обръща внимание, тя се обърна към Брадфорд и тихо и бързо му пожела „лека нощ“, после пожела същото и на Лани и почти избяга от стаята.
Данемон се изравни с нея още преди да е стигнала до вратата на каютата си. Ръката му се спусна върху рамото й. Той рязко я завъртя към себе си.
— Защо? — запита мрачно и остро.
Ръката му беше тежка, топла и допирът й я смущаваше. Тя се измъкна от хватката му и отстъпи назад.
— Казах ти защо отивам при Капу — каза тя, с поглед, насочен към шалчето му. — Защото той има нужда от мен.
— Знаеш, че не това имам предвид. Защо твоята приятелка Лани свети като кристален полилей, защо ни се усмихва сладко и ни говори още по-сладки думи?
— Какво значение има? Тя, изглежда, се забавлява.
— Разбира се, че се забавлява. Тя е очарователна жена… а също така и честна. Точно по тази причина не разбирам поведението й тази вечер.
— Не се тревожи, няма да те отрови. Тя не одобри, че сложих лауданум в крема на Клара. — Каси се опита да избяга, но ръцете му отново здраво стиснаха рамото й. — Пусни ме.
— След миг. Погледни ме.
— Не искам да те гледам. Вече достатъчно те гледах тази вечер.
— Без съмнение, предпочиташ да си при коня си?
— Да.
— Господи! — Той си пое дълбоко дъх и каза с добре премерен тон; — Много добре, няма да говорим за Лани. Кажи ми причината, поради която ти вечеря с нас.
— Беше грешка.
— И каква причина имаше да допуснеш грешка?
— Не разсъждавах трезво Исках да видя…
Какво? Лани — съблазнителна като Венера. Данемон — привлечен въпреки желанието си. Ако такова беше намерението й, тя със сигурност бе получила онова, което търсеше. А защо то така я беше объркало и защо се чувстваше толкова нещастна?