Выбрать главу

— Не знам.

— Мисля, че знаеш.

— Не искам да говоря за това. Остави ме на мира! — Тя се отскубна от него.

Той дълго я гледа, а после каза:

— За Бога, бих искал да можех.

Обърна се и се отдалечи.

Върна се при Лани — прекрасната Лани, която щеше да му даде много повече от сладки усмивки, ако той я помолеше.

Каси пробяга късото разстояние до каютата си. Лани правеше онова, което мислеше за най-добро. Лани беше най-умната жена, която познаваше. Тя мислеше, че по този начин ще помогне на баща й, а коя беше Каси, та да й противоречи?

А защо тогава се чувстваше така измъчена? Нямаше никакъв смисъл в това…

Тътнеж, тих и заплашителен…

Тя бързо повдигна глава и се загледа към хоризонта. Гръм? Луната светеше ярко над главата й, но на хоризонта се напластяваха облаци.

— Не, моля те, не се приближавай — прошепна тя.

Бурята означаваше, че палубата ще се клати силно. Капу щеше да полудее. За него съществуваше дори още по-голяма опасност, защото беше затворен в яслата. Ако беше във водата, щеше да му е по-лесно. Ако той се уплашеше, можеше да си счупи крак или…

По дяволите, нямаше време да сменя роклята си.

Обърна се и тичешком се спусна към трюма.

Глава 7

Гръм. По-близо. Не тътнеж, а силно бучене. Джеърд се обърна по корем и впери поглед през прозореца. Видя как светкавици прорязват небето на две.

По дяволите, беше се надявал, че бурята ще ги отмине. Не искаше пак да слиза в трюма и да се изправя лице в лице с Каси. Искаше да се държи на разстояние. Да си даде време, през което да забрави думите на Брадфорд, които той умело му беше втълпил и които му пречеха да действа свободно. Ако сега отидеше при нея, отново щеше да се прояви като приятел, който е готов да сподели с нея опасността. Не искаше проклетата жена за приятел, искаше я в леглото си.

Още една светкавица освети небето.

Не беше задължен да отиде при нея. Беше го уверила, че и сама може да се справи с Капу.

Вятърът се усили и корабът започна да се тресе.

Можеше да изпрати един от моряците да наблюдава и да му каже, ако съществува истинска опасност.

Още един гръм разтърси кораба!

— Проклятие!

— Не, момче, не се съпротивлявай. Бурята скоро ще отмине. — Ръцете на Каси като в треска обгърнаха врата на Капу.

Мили Боже, колко молитви беше отправила, искаше бурята скоро да свърши. Всеки гръм предизвикваше у нея прилив на паника и по гърба й започваха да пълзят тръпки.

Капу се опита да отстъпи назад. Корабът рязко се спусна надолу и ноздрите му се разшириха. Не трябваше да допуска той да се изправя на задните си крака, нито пък да се блъска в стената.

— Спокойно. Просто се успокой. Знаеш, че ако се удариш, ще разкъсаш сърцето ми.

— Стой по-далеч от него.

Каси хвърли поглед през рамо и видя Джеърд, който стоеше на най-горното стъпало. Вратата на трюма беше отворена. Беше бос, ризата му беше закопчана само до половината, косата му беше рошава, а изражението на лицето — строго.

Тя вече не беше сама. Джеърд щеше да й помогне.

— Не мога. Той се страхува. Ще се успокои, ако продължавам да го докосвам.

Джеърд тихо изруга, а после затвори вратата на трюма. Това не беше лесно, защото вятърът я блъскаше в обратна посока. Миг по-късно той вече беше в яслата, от другата страна на Капу. Конят щеше да се успокои и опасността да отмине.

Жребецът доволно изцвили и притисна муцуна към гърдите на Джеърд. Той се засмя и го отблъсна, а след това се обърна към нея:

— Нещо друго?

— Какво?

Очите му безразсъдно светеха. Тя застина, защото той направи крачка към нея.

— Има ли някакви други задачи, които да изпълня? — Той коленичи пред нея. — Лани е казала, че трябва да се възползваш от моите услуги. Не правиш ли винаги онова, което Лани казва?

— В повечето случаи. — Каси навлажни устни. — Тя обикновено е права.

— Нима? Тогава, използвай врага — нежно я подкани той.

Хвана я за ръката. Палецът му нежно галеше дланта й.

— Както аз мисля да го направя.

Тя чувстваше как всяка ласка причинява леки тръпки в дланта й. Гърлото й се сви и пресъхна. Тя едва дишаше. Той беше толкова близо, че можеше да долови чистия и свеж аромат на тялото му, топлината, която то излъчваше…

— Остави ме да си вървя — прошепна тя.

— Аз не те спирам. — Той се усмихна. — Не те задържам. Не и по начина, по който искам да те държа. Само този лек допир до дланта ти. — Палецът му бавно се придвижи нагоре към ямката на лакътя. — И тук…