Не беше вярно. Той я държеше. Чувстваше се така, като че ли вериги стягаха краката й. Тръпките се придвижваха към рамото и гърдите й. Странна топлина пробягваше по цялото й тяло. Той вдигна китката й. Тя чувстваше топлината на дъха му, докато той бавно изричаше думите:
— Видя какво добро конярче съм. На Капу му харесват моите докосвания. Искаш ли да докосвам и теб?
Тя беше шокирана. Отвори широко очи.
— Първо щете освободя от тази рокля. — Дъхът му галеше кожата й. — След това ще те положа на сеното… Имаш толкова нежна кожа…
Тя трепереше, като че ли имаше треска.
— Не…
„Искам да оближа солта от гърдите ти.“
Споменът за думите му изникна в съзнанието й. Тя чувстваше топлия му език по кожата си. Какво й ставаше? Защо не можеше да се помръдне? Като че ли я беше омагьосал. Кахуна. Красив, съблазнителен Кахуна…
— Мога да бъда груб или нежен. Ти ще ми кажеш. — Руменина обагряше бузите му, гласът му беше плътен и чувствен. — Позволи ми да разтворя бедрата ти и да те докосна, да пъхна пръстите си в теб. Ще те накарам да изпиташ неща, които досега са били непознати за теб. Ще харесаш допира на ръцете ми също като Капу. Обещавам ти. Каси. Само ми позволи…
— Не.
Искаше отказът й да прозвучи твърдо, но гласът й беше слаб, недоловим почти като дъха й Но тя не беше слаба, помисли си ядосано. Можеше да развали магията му. Изскубна ръката си и се отдалечи от него.
— Как можа да си помислиш, че ще го направя? — попита развълнувано. — Не искам да правя такива неща.
Той протегна ръка, като че ли щеше да я докосне отново, но после я остави да падне.
— Нима мислиш, че аз искам? — Гласът му изведнъж прозвуча грубо. — Но то е тук. То е истинско. — Направи пауза и се опита да се успокои. — Трябва да се правят компромиси. Израснах и през годините свикнах с компромисите. Не можем винаги да имаме онова, което искаме. Ти сигурно също си го разбрала, след като си израснала с баща си и сладката Клара Кидмън.
А той беше живял живота на привилегированите и задоволени хора. Онова, което не можеше да купи с богатството си, можеше да получи с този опасен, съблазнителен чар.
— Не мисля, че някога си правил компромиси — каза му тя.
— Тогава значи грешиш. — Той се усмихна накриво. — Направих един преди две минути, когато се въздържах да те бутна върху сеното и да извърша с теб онова, което искам.
Тя рязко си пое дъх.
— Не ме гледай така. Не искам да те насилвам. Но, по дяволите, не съм свикнал на въздържание. Няма да мога дълго да устоявам на… — Той се изправи на крака, тялото му трепереше от незадоволени страсти. — Така че, ще бъде по-добре, ако се научиш да правиш компромиси. Още малко и щеше да ми разрешиш да те имам тази вечер. Ако не искаш да го признаеш на мен, бъди честна поне със себе си.
— Аз няма… — Гласът й едва се чуваше, тя агонизираше. — Не мога.
— Свикни с тази мисъл. Преди пътуването да приключи, ти ще се озовеш в леглото ми. Самата ще искаш да бъдеш там. Не ме интересува как ще се оправдаеш пред себе си. То просто ще се случи. — Той спря и жадно пое въздух. — Помисли затова. — Тръгна към стълбата и добави: — Господ ми е свидетел, че ще те имам!
Вратата се тръшна след него.
Тя скръсти ръце на гърди, за да спре треперенето. Той грешеше. Нямаше да се предаде на неговата съблазнителна сила. Вярно е, че беше замаяна, че беше като пленена за миг, но само защото беше изтощена, напрегната и…
„Ако не искаш да го признаеш на мен, поне бъди честна със себе си.“
„Трябва да разсъждаваш трезво.“
„Използвай ме. Аз имам намерение да те използвам.“
„То просто ще се случи.“
Думите на Лани. Думите на Джеърд. Думите на двамата се въртяха в ума й, преплитаха се, бяха мощни като бурята.
Тя подпря глава на стената и затвори очи. Това, което се случи тази нощ, разкъса защитната й обвивка. Тя се чувстваше така, като че ли беше гола… Болеше я.
„Помисли за това.“
Мили Боже, как ще успее да се противопостави?
Когато Каси излезе от трюма на следващата сутрин, Лани се разхождаше по палубата. Когато видя Каси, тя направи недоволна гримаса.
— Изглеждаш ужасно. Спа ли въобще?
— Малко. Бурята беше ужасна.
Лани кимна.
— Аз самата спах малко. Нямам доверие на Брадфорд, който е вечно пиян. — И недоволно добави: — Макар че през изминалата нощ той показа, че умее да владее и да направлява кораба. — Отказа се да говори за капитана, като огледа изпитателно Каси от глава до пети: — Какво има? Какво не е наред? Нима Капу се е ударил?
Каси положи усилие и се усмихна.
— Не, той е добре.
— Щях да дойда при теб, когато гръмотевиците започнаха, но видях, че нашият любезен домакин е тръгнал към трюма. Знаех, че той ще ти е по-полезен.