— Той много ми помогна.
Лани се намръщи.
— Тогава защо изглеждаш така, като че ли… — Каси извърна поглед — Хайде, кажи ми. Каси.
— Няма какво да ти кажа. — Тя бързо закрачи. — Имам нужда да се изкъпя и най-после да си легна.
А също така трябваше да се примири с ужасяващото решение, което беше взела през тези дълги часове, в които беше се вглеждала в чувствата си. Беше търсила истината и като че ли я беше намерила. Точно сега не искаше да бъде с никого, дори с Лани. Чувстваше се така, като че ли ходеше по тънко въже и можеше да падне, и при най-лекия шепот на вятъра.
— Ще те потърся, като се събудя, Лани.
Побърза към каютата, но през цялото време чувстваше учудения поглед на Лани, впит в гърба й.
— Тази вечер изглеждаш превъзходно.
Джеърд се поклони над ръката на Лани, а после, уж небрежно, огледа трапезарията.
— Твоята приятелка ще вечеря лис нас?
— Мисля, че не. — Лани се усмихна пленително. — Както знаеш, тя е прекарала цялата нощ при Капу и е много уморена. Предпочита да се нахрани в стаята си.
— Не съм я виждал цял ден — каза Брадфорд и се настани до Лани. — Добре ли е тя?
— О, Каси никога не боледува, нито пък се чувства неразположена.
— Освен ако не падне от някой връх или не направи опит да се удави, докато укротява подивелия си жребец — сухо отбеляза Джеърд.
— Преди да дойдеш на острова, тя не е правила нито едното, нито другото — върна му удара Лани, после се обърна към Брадфорд. — Надявам се, че ти си избрал виното тази вечер. Имаш такъв богат опит с вината.
Изглежда, тази вечер Лани нямаше да бъде само сладка и нежна, помисли си Джеърд, докато неотлъчно я следеше с поглед. Тя все още ослепително светеше, все още беше забавна, но настроението й беше малко по-различно от онова, което беше демонстрирала снощи.
И все пак, усмивката, която му даде след вечеря, беше топла като слънчевата светлина.
— Ще ме придружиш ли до каютата ми? Трябва да говоря с теб.
— И двамата ще те придружим — каза Брадфорд и бутна стола си назад.
— Не. — Тя дори не погледна към него. Изправи се на крака — Остани тук и се наслаждавай на брендито си. Очевидно е, че то означава много за теб.
Брадфорд трепна.
— Отхвърляш ме? — протегна се към бутилката. — Е, защо не?
Джеърд я последва. Излязоха навън. Тя погледна към небето и дълбоко вдъхна нощния въздух.
— Прекрасно е, нали? Напомня ми за нощите, когато бях момиче и бягах по брега с приятелките си.
— Да, прекрасна нощ — съгласи се той някак разсеяно.
Нощното небе беше ясно. Нямаше и следа от снощната буря. Морето се люлееше спокойно, като люлката на новородено. Тази вечер жребецът нямаше да създава проблеми. Дали Каси беше долу при него сега? Вероятно. Тя не беше там, когато по-рано, през следобеда, той беше отишъл да провери как се чувства конят. Но не можеше дълго време да страни от проклетия жребец.
Изведнъж Лани се обърна към него и остро го запита:
— Какво си направил с нея снощи?
Той застина.
— Моля?
— Когато тази сутрин Каси се върна в каютата си, беше… — Лани се поколеба — различна. Тиха, спокойна. Не знам. — Тя поклати глава в недоумение. — Не искаше да говори с мен. Като че ли не беше тя. — Не ми хареса. Каси е моята малка сестра. Тя си мисли, че е жена, но е още полудете. Не искам никой да я наранява.
Той изненадано я погледна.
— Да предположа ли, че ме питаш за моите намерения?
— Не, знам какви са намеренията ти. Те са като на всички мъже. Просто ти казвам, че няма да ти позволя да я насилваш.
Той отново се вцепени.
— Нямам навик да насилвам жените.
— Не мисля, че обикновено го правиш, но Каси беше много… — Не довърши. Вместо това, каза: — Много е объркано. Имах намерение да… Не ми харесва, когато не съм сигурна.
— Не си само ти. Аз също нямам ни най-малка представа за какво говориш.
— Щеше да имаш много ясна представа, ако Каси не беше… — Тя не доизказа мисълта си и бързо измина последните няколко метра до каютата си. — Може би утре…
Вратата се затръшна след нея.
Джеърд остана за миг загледан във вратата, а после се завъртя на пети и тръгна обратно към каютата си. Какво, по дяволите, искаше да каже тя? Лани не беше жена, която изпитва несигурност по отношение на каквото и да било, но тази вечер поведението й беше повече от несигурно. Е, нямаше време да се тревожи за настроенията на други жени, защото Каси го измъчваше достатъчно.
Намали ход, преди да стигне до каютата си. Погледът му беше прикован във вратата, която водеше към трюма. Знаеше, че снощи тя беше на крачка от отдаването. Беше по-близо до него, отколкото той смееше да мечтае.