„Тя не прилича на себе си.“
„Няма да позволя на никого да я нарани.“
По дяволите, той нямаше намерение да й причинява болка. Искаше просто да… Щеше да се погрижи да й достави удоволствие. Тя го искаше, а той имаше достатъчно опит и усещаше кога една жена е готова да го приеме. Нямаше да бъде по принуда.
Господи, защо спореше сам със себе си? Беше прекарал отвратителна нощ. Мяташе се неспокойно в леглото, тялото му тежеше и го болеше. Защо просто да не слезе долу и да вземе онова, което иска?
Направи крачка напред и спря. Тя можеше и да е при Капу. Лани беше казала, че е много уморена. Може би това не беше само извинение, както си беше помислил той. Изпитанията, през които беше преминала през последните няколко дни, биха уморили и по-издръжлив човек.
Отново се беше разчувствал, разбра той и се ядоса. Това момиче го караше да се колебае и да се чуди, все едно беше малко момче, което се е влюбило за първи път.
Тръгна към каютата. Нямаше да бъде зле, ако минеше още един ден, преди да поднови лова. Това не беше съвсем вярно, поправи се той и широко отвори вратата. Щеше да прекара още една мъчителна нощ и скоро щеше да започне да проклина решението, което беше взел, и глупавия импулс, който…
— Добър вечер. — Каси стана от стола и се обърна с лице към него. Изражението й показваше, че си беше наложила да се държи храбро. — Вече си мислех, че никога няма да дойдеш.
Той замръзна на прага с широко отворени очи.
— Мили Боже!
Тя беше боса, беше гола до кръста, а бедрата й бяха обгърнати от саронга, който беше носила и на брега онази нощ. Погледът му бавно обходи тялото й от свободно падащата коса до розовите зърна на гърдите, още по-надолу, а после се върна на лицето й. Бузите й горяха, но в очите й светеше предизвикателство.
— Дълго време те чаках — каза тя.
Желанието, което го обзе, беше толкова силно, че го накара да затрепери. То незабавно беше последвано от ликуваща радост. Господи, тя беше негова. Пристъпи вътре в каютата и затвори вратата.
— Казват, че хубавите неща се случват на онези хора, които успяват да ги дочакат. Ще се постарая да те възнаградя за търпението ти.
Когато той влезе в каютата, тя изведнъж се почувства гола. Преди това нямаше такова усещане. Гърдите й набъбнаха, когато погледът му попадна върху тях. Той се приближи до нея и коленете й омекнаха. Но тя трябваше да му покаже, че е силна. Или щеше да бъде загубена. Пое си дълбоко дъх. Нещо тежеше в гърдите й.
— Аз не съм търпелива. Очакването не ми допада.
— Е, сега вече съм тук. — Той направи пауза, погледът му се спусна към саронга. — Сега си Каноа, предполагам? Казах ти, че мразя онази рокля, но съм изненадан, че си отишла толкова далеко само за да ми угодиш.
— Не съм облечена така, за да ти угодя, а защото да нося тези дрехи ми доставя удоволствие. В тях се чувствам по-удобно. — Тя гордо вирна брадичка. — За мен няма значение какво искаш ти.
— Тогава защо си тук?
Тя навлажни устни.
— Ти как мислиш? Не съм първата островитянка, която идва в каютата ти.
— Но ти си най-интересната. — Той се облегна на вратата и кръстоса ръце на гърди. — Но искам да ми кажеш с думи, с ясни думи.
Не можеше да го изрече. Не беше си и помисляла, че ще й бъде толкова трудно. Втренчи поглед в него през късото разстояние, което ги разделяше.
— По дяволите думите. Знаеш защо съм тук.
— Решила си да ми позволиш да те имам? — попита той тихо.
— Не — спря се пред него и погледна право в очите му. — Реших да те използвам.
Усмивката му изчезна. Стори й се, че е видяла гневно пламъче в очите му.
— Разбирам. Предполагам, че трябваше да очаквам такъв отговор. Мога ли да запитам по какъв точно начин ще ме използваш?
Погледът й се отмести към койката.
— Всичко изглежда много ясно.
— Между нас нищо не е ясно.
Тя отново си пое дълбоко дъх и бързо изрече.
— Стигнала съм до възраст, в която тялото ми има нужда от мъж. Ти си точно толкова добър, колкото и всеки друг.
— Благодаря — саркастично отговори той. — Колко ласкателно.
Той може би не беше доволен, но тя не можеше нищо да направи. В такъв случай, грешката беше негова — той я беше помолил за обяснение.
— Мислих върху онова, което ти каза. По някаква причина те намирам… — Тя се колебаеше, търсеше думите. — Ти ме привличаш. Не мога да го проумея.
— О, аз мога. Аз съм много чаровен.
— Ти си враг на баща ми — каза тя решително. — Мисля, че тялото ми трябва да прави по-добър подбор. Но тъй като не е особено придирчиво, аз трябва да намеря начин да угодя на него, а също така да помогна на баща си.