— Значи, чакай… — Той отново се усмихна саркастично. — Изкушението да те излъжа е много силно. Вярвам, че мога да бъда много по-добродетелен, отколкото си мисли Брадфорд. Ще ти кажа истината. Ако си мислиш, че като се правиш на Далила, ще помогнеш на баща си, лъжеш се. Ще бъда повече от щастлив да доставя удоволствие на тялото ти, но това няма да промени намеренията ми спрямо баща ти.
— Не ставай смешен. Първо ме нарече Лукреция, а сега пък — Далила. Аз не те отрових и не зная как да се правя на Далила. Но Лани мисли…
Тя прекъсна изречението по средата.
— Какво мисли Лани?
Тя сви рамене.
— Мисли, че не си толкова твърд, колкото ти се иска да бъдеш. Казва, че може и да размислиш дали да убиеш татко ако…
— Ако легнеш с мен? — подсказа й той.
— Казах й, че това не би помогнало, но тя мисли, че ти си… — Тя отново не довърши изречението и красноречиво махна с ръка. — Няма значение какво мисли тя. Знам, че у тебе няма милост и състрадание. Но ако съм близо до теб, все ще намеря някакъв начин да те използвам.
— Предизвикателство — тихо каза той.
— Не, не искам да те предизвиквам. Ти поиска обяснение. Дадох ти го.
— С обичайните за теб прямота и острота. Мисля, че ще трябва да те науча на дипломация.
— Пет пари не давам за уменията ти.
Той повдигна едната си вежда.
— И все пак искаш да ми се отдадеш.
— Ти продължаваш да твърдиш така. Аз никога няма да ти се отдам. Не за това съм тук.
— Не е ли все същото?
— Не и за мен. Мисля, че и за теб не е същото. Ти би предпочел да си мислиш, че кротко съм отстъпила пред теб, че съм се подчинила на желанието ти.
Той бавно поклати глава.
— Грешиш. Щях да бъда силно разочарован, ако се беше подчинила. Не мога да си го представя, още по-малко пък — да го направиш кротко. — Очите му се спряха на гърдите й. Усмивката му стана чувствена. — Искрено се надявам, че въобще няма да бъдеш кротка.
Заля я гореща вълна и й беше необходим кратък миг, за да си възвърне дар слово:
— Значи няма да бъдеш разочарован. Идвам при теб, защото това е удобно и за мен. След като приключим, ще стана и ще си отида. Това няма да означава нищо за мен.
По лицето му премина ярост, но той весело каза:
— Колко странно е твоето отношение. Жените обикновено не мислят така.
— Може да се види странно само на мъжете. Вие всички искате да бъдем кротки и верни и да ви позволяваме просто да си отивате. Думите ти никак не са справедливи. Няма да живея по твоите правила.
— Повечето от тези неща, без съмнение, си научила от Лани. Знаеш ли, мисля, че аз оценявам твоята девственост по-високо и от теб самата. Всъщност щях да се чувствам дори малко виновен.
Тя повдигна рамене.
— Защото си чужденец и начинът ти на мислене е странен.
Тази демонстрация на смелост ставаше все по-трудна с всеки изминал момент. Защо не спреше да говори и не започнеше да действа? Всичко би било по-добро от това напрежение.
— Защо просто си стоиш там? Не искам повече да говоря.
— Но аз искам. Намирам за много забавно да търся причините за това твое решение.
— Защо? Каза ми да те използвам по същия начин, по който ти ще използваш мен. Каза също така, че ще започна да мисля като теб.
— Но не и толкова бързо. — Погледът му пак се отмести към саронга. — И не по този очарователно варварски начин. Сега се чудя защо си се маскирала така?
— Не съм се маскирала. Както вече ти казах, така се чувствам по-удобно.
— Каноа би се чувствала по-удобно така — поправи я той. — Не Касандра Девил. Каноа би носила такива дрехи. Каноа не би се поколебала да дойде в леглото ми. Обзалагам се, че си дошла при мен така, защото в този момент ти е по-удобно да се преструваш, че си малката сестра на Лани.
— Не се преструвам. — Беше действала по инстинкт, когато се беше спряла на този саронг. Дори не се беше замислила. — Не се нуждая от извинения, че постъпвам така, както съм решила.
— Каноа не се нуждае от извинения, но какво ще кажеш ти за обвиненията на Клара Кидмън?
Тя започваше да си мисли, че той може и да е прав. Чувстваше се неудобно, че я познава толкова добре.
— Какво значение имат тези неща? Не ме ли искаш?
Присмехулността му изчезна.
— Господи, да, искам те — каза той с плътен глас.
Тя рязко си пое дъх.
— Тогава, престани да спориш. Казах ти защо дойдох.
— За да ме използваш. — Той повтори думите й и направи неопределена гримаса. — Не знам защо, но тези думи ме безпокоят.
— Противоречиш си. Ти ги използва, за да опишеш онова, което мислиш да сториш с мен.
— Знам. — Той свали ръце от гърдите си, но все още не я докосваше. — Но е трудно да се разсъждава хладнокръвно в момент като този.