Выбрать главу

Внезапно дрезгаво се засмя.

— Господи, не мога да повярвам, че все още стоя тук, вместо да съм вътре в теб.

Протегна ръка и докосна горната й устна с показалеца си. Тя се вцепени от нежното му докосване — все едно че я беше ударил силно по главата. Струваше й се, че устните й се подуват, че стават по-меки, че разцъфтяват под неговата ласка. Неволно отдръпна главата си назад.

— Не. — Той направи крачка напред, а показалецът му започна да очертава контурите на устните й. — Не, Каноа, позволи ми… Нали за това си тук.

Тя го погледна с безмълвно очарование. Продължаваха да я заливат горещи вълни — една след друга.

— Не мисля, че това е всичко, заради което дойдох.

Той приглушено се засмя.

— Дяволски си права. Това не е всичко, но трябва да започна от някъде. Никога преди не съм имал девственица. Тази ласка ми се струва напълно безвредна.

Не и за нея. Всичко, което той правеше и казваше, всичко у него беше извънредно чувствено — миризмата на тялото му, чертите на лицето му, напрежението му. Струваше й се, че ще се удави в неговата чувственост. Впи поглед в очите му, за да потърси опора. Но и те бяха опасни — в тях светеше чувствено обещание.

Пръстите му милваха горната част на гърдите и. Тя потрепери. Мускулите на корема й се свиха в отговор на ласката му.

— Ти ще ме вземеш, а после ще станеш и ще си отидеш? — прошепна той.

— Да.

Пръстите му бяха върху възела на саронга.

— И това няма да означава нищо за теб?

Гърлото и устните й бяха пресъхнали. Думите не излязоха лесно от устата й.

— Нищо.

Саронгът падна на пода. Беше гола.

Той разкопча ризата си и я захвърли настрани.

— Хич не ме интересува. — Джеърд зарови ръце в косите й и отметна главата й назад. — Не искам да бъда нищо за никого, по дяволите.

Привлече я между бедрата си. Беше възбуден. Напълно, безсрамно, безмилостно твърд.

— Това нищо ли е?

Дланите му обхванаха задните й полукълба, повдигнаха я, бедрата му се потъркаха в нейните. Тя беше изненадана, шокирана. Космите по гърдите му гъделичкаха зърната й, които ставаха все по-чувствителни и твърди с всяка изминала секунда.

— Нищо ли е? — отново попита той.

Тя дори не си спомняше въпроса му.

— Мисля, че е… много приятно.

— А това?

Той се наведе. Езикът му докосна зърното й. Тя извика, гърбът й се изви в дъга. Той вдигна глава и й се усмихна.

— Приятно? Мисля, че ще намериш тази дума за твърде слаба и неизразителна.

Устните му жадно засмукаха гърдите й.

Огън. Глад. Празнота. Изглеждаше невъзможно, че могат да съществуват едновременно. Но тя изпитваше всички тези чувства. Зарови ръце в косите му. Притискаше го към себе си. Мили Боже! Дори само усещането за косите му между пръстите й изпращаше горещи вълни по тялото й. Искаше да вика, да стене…

Сега той засмука другата й гърда. Смучеше силно и я ближеше. Ръцете му започнаха да стискат и отпускат полукълбата й. Натиск. Топлина. Сърцето й биеше толкова силно, че й се струваше, че ударите му изпълват каютата. Мрак и пламък, и… глад.

Той повдигна глава и погледна в очите й. Тя беше замаяна.

— Не издържам вече — каза с дрезгав глас. — Трябва да вляза в теб. — Хвана я за ръката и я поведе към койката. — Ела.

Тя покорно го последва. В този момент би го последвала навсякъде.

Изведнъж осъзна, че той е върху нея, че разделя бедрата й и се намества между тях. Ръцете му бяха точно на извивката на ханша й Милваха я нежно.

— Толкова си мека!

Притискаше я, милваше я, целуваше я. Мускулите на корема й се свиха, тялото й изгаряше.

— Харесва ли ти? Ще ти дам още, след като аз…

Изведнъж той престана да се движи.

— Господи! — Погледна надолу към нея. — Не знам нищо за това.

Тя го погледна недоумяващо. Беше замаяна от силното желание, което изпитваше и което той беше предизвикал у нея. За какво говореше той? На нея й се струваше повече от ясно, че той знае всичко за тези неща.

— Но нали ти си… много опитен.

— Нямам опит с девственици, по дяволите. Не знам… Предполага се, че боли. Ще ми трябва повече време.

Повече време? Когато всяка частица от тялото й изгаряше от непоносима топлина?!

— Не!

— Но аз не искам да…

Той не довърши, защото тя беше взела нещата в своите ръце. Беше направила движение напред и нагоре, към него. Той затвори очи, когато бедрата й го обгърнаха.

— Проклятие!

Гмурна се силно и дълбоко! Болка. Пълнота. Съединяване.

Тя прехапа долната си устна. Застигна я буря от различни усещания, които бързо се редуваха. Чувстваше се разкъсана, сигурна беше, че не би могла да понесе повече. Но болката утихна и тя отново почувства пулсиращата празнота, която трябваше да бъде задоволена.