— Докажи ми, че не бягаш — нежно каза той. — Остани. Тъкмо започнах да ти показвам някои неща. Удоволствието има много лица.
Той беше най-съблазнителният мъж, когото беше виждала. Пристъпи крачка напред, но осъзна какво щеше да направи. Навлажни устни с език.
— Ще дойда пак… Когато искам.
— Сега.
Под кадифения глас се криеше стоманено острие. Тя го погледна.
— Само когато аз искам.
— По дяволите! Само си мислиш така. — Той бързо спусна крака на пода. — Забравяш къде се намираш. Мога да правя каквото си искам с теб. — Прекоси каютата. — Връщай се в проклетото… — Но като видя лицето й, той каза. — Господи, мисля, че се страхуваш.
— Не се страхувам.
— Нима те нараних? — Той докосна бузата й с невъобразима нежност. — Знам, че бях груб, но не мислех, че…
— Не си ме наранил.
Допирът му отново я караше да трепери. Искаше да се притисне в него, да го докосне и… Отстъпи крачка назад.
— Защо трябва да се страхувам от теб?
— Не знам. — Той я гледа изпитателно един кратък миг и грубо добави: — Значи излиза, че никога не знам какво мислиш. Все забравям какво дете си. Господи, може би всички девственици отговарят така на… — извърна се от нея. — По дяволите, изчезвай оттук.
Тя стоеше неподвижно, изненадана от рязката промяна на настроенията и думите му.
— Изчезвай — повтори той с дрезгав глас. — Преди да съм променил решението си. Ти може и да си взела достатъчно от мен, но аз не се задоволявам толкова лесно.
Нито пък аз, разбра тя и изпита отчаяние. Обърна се към вратата.
— Чакай! — Грабна ризата си от пода и й я подаде. — Наметни се с това.
Тя поклати глава. Трябваше напълно да се освободи от него. Не искаше нищо да й напомня за чувството на притежание, което беше изпитала.
— Проклета да е езическата липса на срам — промърмори той и насила пъхна ризата в ръцете й. — На кораба има дежурни моряци.
— Знам. Видях ги, като идвах насам.
— И без съмнение, и те са те видели. — Започна да закопчава ризата. — Не искам вече да идваш при мен, облечена по този начин. Намятай си поне пелерината.
— Много е топло за пелерина.
Ризата пазеше мириса на неговото тяло. Мекият памучен плат като че ли милваше гърдите й.
— Не искам това. Махни го от мен.
— Ако го направя, няма да те пусна да излезеш от тук до утре сутринта — каза той мрачно. — Господи, няма да позволя на друг мъж да те види гола. На теб много ти харесва да бъдеш тази, която диктува нещата. Предупреждавам те, вземи правилното решение сега.
Тя отвори уста, готова да спори, но после промени намерението си. Искаше единствено да се махне от него.
— Не си струва да си хабя думите — отвори вратата. — Лека нощ.
— Съмнявам се, че ще бъде лека — недоволно измърмори той — Ще се видим утре вечер.
Тя почувства напрежение, но не го погледна.
— Не съм сигурна… Утре вечер може да реша да не дойда.
— Тогава аз ще дойда при теб.
— Не! Аз решавам.
— Няма да стане така. Тази вечер ще те пусна да си отидеш, но не съм домашно кученце, което ще ти позволи да си играеш с него. — Поклати глава — Бедната Каси, нещата не се развиват така, както очакваше, нали? Не се развиха и така, както мислех аз. Мислех, че ще мога да те забравя, след като те взема. Но, изглежда, ще ми трябва повече от една нощ. — Гласът му звучеше категорично, когато повтори: — Ще се видим утре вечер. Ще те чакам до полунощ.
— Няма да дойда.
Тръшна вратата след себе си.
Свободна. Но не се чувстваше свободна. Мирисът на тялото му се беше запазил в ризата, по кожата й. Все още усещаше допира на ръцете му. Бързо тръгна по палубата, към каютата си. Щом веднъж остане сама, ще трие кожата си, докато не изчезне всяка следа от неговия допир.
Но споменът щеше да остане, споменът за това, как той я гледаше, споменът за това, как я изпълваше… Света Богородице, отново започваше да трепери. Лани не беше й казвала, че след това ще се чувства така. Щом съвкуплението нищо не означаваше, защо тя се чувстваше така, като че ли здрави вериги я привързват към Данемон дори когато не е с него? Имаше странното чувство, че ако някой от двамата се отдалечи малко повечко, веригите ще ги разкъсат.
Въображение. Фантазия. Тази нощ беше загубила девствеността си. Може би беше обръщала по-голямо внимание, отколкото мислеше, на думите на Клара. Клара твърдеше, че жената трябва да влезе девствена в брачното ложе, иначе ще гори в ада. Е, Каси беше горяла в адски пламъци тази нощ. Беше горяла, беше треперила, беше викала, докато на тласъци влизаше и излизаше, излизаше и пак влизаше в нея…
Не мисли за това. Утре тя ще бъде добре. Утре ще осъзнае, че през изминалата нощ нищо не се е случило с нея. Че всичко това се е случвало на стотици, на цели поколения жени преди нея. Ще се смее на паниката, която я владееше сега. Отвори вратата на каютата. Утре ще прилича на себе си и…