— Добре ли си? — тихо я запита Лани. Седеше на койката. — Не те е наранил, нали?
Каси се спря на прага.
— Не — шепнешком отвърна тя. — Как разбра?
— Дойдох да те видя след вечеря. Ти не беше тук. — Тя се усмихна и поклати глава. — Не ми беше нужен много ум, за да разбера къде си.
— Но не дойде след мен.
— Знаеш, че никога не се бъркам в твоите решения. Но щях да бъда доволна, ако ми беше казала — Протегна ръце към нея: — Ела.
Каси се втурна, бързо прекоси стаята и коленичи пред приятелката си. Ръцете на Лани я обгърнаха — топлина, сигурност, любов. Зарови лице в рамото й.
— Трябваше да го направя — прошепна тя.
Лани я погали по косата.
— Защо?
— Ти беше права. Разумно е една от нас да е близо до него, за да помогне на татко. Трябва да разберем, когато получи съобщение от Франция. Но защо ти да го правиш, след като татко ще побеснее, ако разбере?
— С радост щях да поема риска.
— Но нямаше нужда ти да рискуваш, след като аз… — Тя се притисна в Лани, думите й звучаха приглушено. — Исках го.
— Шт, знаех го, разбрах го. Защо се чувстваш виновна? Казах ти, че ако страстта е само плътска, това не е предателство.
— Но не мислех, че ще бъде така, че ще се чувствам така.
Лани отново я помилва по косата.
— И как беше?
Не можеше да го опише, дори на Лани.
— Не беше както ти си ми казвала. Аз… не исках да си тръгна. То ме уплаши.
— Но си тръгна?
— Да.
— Тогава това не е предателство — въздъхна Лани. — Но ми се иска да не беше го правила. През цялото време се надявах, че първият ти мъж ще бъде истинска радост за теб. Чиста радост. Беше ли той мил с теб?
Мил. Нима имаше нежност в тази буря от страст? Искаше да отрече, но имаше нежност в неговото колебание, в момента, преди да я вземе.
— Той беше мил. — Повдигна глава. — Иска да отида при него и утре.
— И ще отидеш ли?
— Ще бъде глупаво да не отида, нали? Тогава тази вечер ще бъде напразна и безполезна. — Направи кратка пауза. — Но няма да… Защо се страхувам, Лани?
— На този въпрос ще трябва да си отговориш сама — усмихна се тя — Ще ти кажа какво мисля, ако искаш. Подозираш, че не си чак толкова силна. Ще видиш, ще разбереш. Ще направиш това, което е необходимо.
— Дали? — Изведнъж почувства силна увереност. — Разбира се, че ще постъпя както трябва. — Седна на петите си и добави: — Страхувах се само защото съвкуплението беше различно от онова, което очаквах.
Лани се наведе и я целуна по челото.
— Ако искаш да му откажеш, направи го. Ще измислим и други планове. — Изправи се на крака. — Ще те оставя да се наспиш. Почини си добре. Ще се видим утре сутринта.
— Да.
Вратата се затвори след Лани. Глупаво беше да чувства страх. Имаше необходимата сила да държи ума и душата си разделени, когато е с Джеърд. Изправи се на крака, бързо разкопча ризата и я съблече. Щеше да вземе онова, което иска от него и да си тръгне. Развърза саронга и го хвърли върху ризата, а после зашляпа с боси крака към легена с вода. Следващия път щеше да бъде по-лесно. Ще бъде по-подготвена.
Ще се научи да си тръгва, без да поглежда към него.
Глава 8
Нямаше за какво да се тревожи, каза си Каси, когато на следващата вечер влезе в трапезарията и видя Джеърд да говори с Брадфорд. Имаше време да премисли нещата, които се случиха. Беше стигнала до заключението, че паниката й беше абсолютно безпричинна. Лани казваше, че не съществува вина, а Лани…
Джеърд се обърна и я погледна. Тя инстинктивно се стегна, приготви се за борба. Изражението му беше безизразно. Каза нещо на Брадфорд, а после бавно тръгна към нея.
— Мисля, че тази рокля е по-ужасна и от онази, сивата. — Джеърд направи недоволна гримаса, като видя червеникавокафявата рокля с висока яка и дълги ръкави. — Май онзи дракон, Клара, е смятала, че от кожата не бива да се показва нито сантиметър.
— Не ти харесва?
— Отвращава ме.
Тя се усмихна спокойно.
— Добре — и махна грациозно с ръка. — Май не знаеш какво ти харесва и какво — не, нали? Снощи беше ядосан, защото се виждаше по-голямата част от кожата ми.
— То беше различно. — Загледа я с присвити очи право в лицето. — Ти като че ли си в добро настроение.
— Нима очакваш вечно да се крия в каютата си? Вярно е, че след това почувствах леко неразположение, но то не трая дълго. След като поговорих за него с Лани, се почувствах много по-добре.