Той се намръщи.
— Говорила си за мен с приятелката си?
— Разбира се. И двете бяхме съгласни, че не се е случило нищо важно. — Огледа трапезарията. Брадфорд сега беше застанал до илюминатора на каютата, но от Лани нямаше и следа. — Къде е тя?
— Нямам представа — каза той, здраво стиснал зъби. — И не давам пукната… — Не довърши мисълта си, а внезапно отметна глава назад и се засмя — Господи, може и да те хвърля зад борда, преди да сме стигнали в Англия. Всеки път нанасяш удар върху моето его.
Тя не искаше той да показва този свой горчив хумор. По-лесно щеше да бъде да се запазят преградите между тях, ако той не се присмиваше сам на себе си.
— Аз просто казвам истината.
— Истината рядко ни харесва Може ли да отбележа, че това определено не е начинът да се очерни мъжът, който се е потрудил да направи твоето обезчестяване колкото се може по-приятно.
Знаеше, че думата е прекалено слаба и не може да опише неговата бурна страст. Цял ден се беше опитвал да забрави подробностите на тяхното сливане.
— Мисля, че няма обществени правила за това, какво да бъде поведението на дамата, след като е загубила девствеността си — промени тя темата. — Ще ме придружиш ли до масата, или ще стоиш тук и ще дрънкаш глупости?
— Да, ще те придружа, на всяка цена — прошепна той. — Очевидно имаш нужда от храна, за да поддържаш езика си остър като острието на шпага — Хвана я под ръка. — Промених намерението си. Мисля, че одобрявам тази рокля.
Тя го погледна изненадано.
— Така ли?
— Знам, че ще бъдеш разочарована, но очаквам, че тази вечер с радост ще те наблюдавам. Знаеш ли защо?
Тя поклати глава. Той гледаше право пред себе си, гласът му беше нежен.
— Защото си мисля за онова, което е под роклята. Ще си представям, че под нея си гола, толкова гола, колкото беше снощи. Ще мисля за роклята като за извънредно грозна опаковка, под която има прекрасен подарък. Винаги ми е доставяло удоволствие да развивам хартията на подаръците си. Снощи ти ме лиши от това удоволствие.
Тя почувства, че бузите й пак са пламнали. Толкова по-зле за нея. Като че ли постоянно губеше увереност в себе си. Сърцето й биеше лудо. Изведнъж се почувства разтърсена и несигурна.
— Ще те гледам през масата и ти ще знаеш, че мисля за онова, което се случи снощи. — Гласът му ставаше все по-дълбок. — Някой ден ще те убедя да не носиш нищо под тази рокля. Ще вечеряме сами и ти ще ми позволиш да смъкна роклята до кръста ти, така че да виждам прекрасните ти гърди. По-късно, докато пием кафето си, ще дойдеш и ще седнеш в скута ми. Аз ще вдигна полата ти, ще погледна под нея и ще притисна дланите си в…
— Престани — изсъска тя.
Беше се изчервила до корените на косата си. Това бяха само думи, помисли си тя. И все пак картината, която беше нарисувал, още стоеше пред погледа й. Можеше да почувства коравите мускули на бедрата му, втренчения му поглед.
— Ядосах ли те? Мислех, че може би ще искаш да знаеш какво ти предстои. — Когато стигнаха до масата, той добави с кадифен глас: — Макар да разбирам, че моето внимание е абсолютно без значение за теб.
Трябваше да се досети, че той ще намери начин да обърне думите против нея. Никой не можеше да ужили Джеърд, без самият той да бъде ужилен.
— Не си ме ядосал. Въобразявай си каквото искаш. Нищо не може да ме обезпокои.
— О, мисля, че може да вмъкна няколко малки… А, ето я и прекрасната Лани.
Каси се обърна и с облекчение видя Лани да влиза в трапезарията. Брадфорд вече беше прекосил половината стая. Лицето му изразяваше нетърпение и желание да се наслади на компанията й. Той бързаше към нея. Изглеждаше забележително подмладен, помисли си тя някак между другото. Джеърд беше този, който изглеждаше по-възрастният, по-опитният.
— Брадфорд е направо омагьосан от приятелката ти — каза той. — Не може да обвиняваме бедния човек. Тя прави всичко възможно да му завърти главата.
Тя каза, без да се замисли:
— Не, не е така. Искаше да завърти твоята глава.
— Какво?
Всъщност тя не искаше да му казва истината. Думите се бяха изплъзнали от устата й. Е, сега вече това нямаше значение.
— Лани беше тази, която щеше да легне в леглото ти.
Той замръзна.
— Наистина ли?
— Но това нямаше да се хареса на татко.
Той меко каза:
— И затова си решила ти да се жертваш. Не мога да изразя с думи колко съм очарован да науча този факт. Кажи ми, теглихте ли жребий, за да видите на коя ще се падне честта да дойде в леглото ми?
Такова дребно нещо, а го беше ядосало толкова много!
— Не. Казах ти, на татко нямаше да се хареса, ако го беше направила тя.
— Вече се уморих да слушам за мненията и разбиранията на Девил. — Той тръгна към челното място на трапезата. — Брадфорд! Чакаме те.