— Той не се продава. — И категорично добави: — Никога не си виждал по-красиво животно! Капу няма равен на себе си.
Той отметна глава назад и се засмя.
— Може би трябва да изразя несъгласието си, но оценявам твоята преданост. Не бях чувал, че островитяните отглеждат коне.
— Не си бил тук достатъчно дълго. Как може да знаеш нещо за нас?
— Отново те ядосах.
Наистина я беше ядосал. Но това, че си го призна, я караше да се чувства несигурна. Физическата му привлекателност обаче я объркваше още повече. Тя усещаше топлината на тялото му и мириса на мускус и обработени кожи, който се излъчваше от него. Беше толкова различен от мъжете в селото, които миришеха на сол, риба и кокосови орехи Беше различен и от баща й, който обикновено миришеше на бренди и коняк с лимон. Всичко в Джеърд Данемон беше различно. Въпреки че беше слаб, той създаваше впечатление за огромна сила. Очите му бяха светли — или сини, или сиви — и много студени. Не, беше направила грешка, бяха много горещи. Не… не знаеше какви бяха те, но не можеше да го погледне в очите, защото щеше да се почувства още по-неудобно. Тя припряно рече:
— Мислиш, че имаш кон, който е по-хубав от Капу?
— Аз имам кон, който е по-хубав от Капу.
Признанието, което той направи с лекота, отново силно я ядоса и тя му отговори:
— Само един глупак би могъл да твърди това, без дори да е огледал коня.
— Напротив, аз имах възможност да го огледам добре и отблизо, докато ти и твоите приятелки играехте на плажа. Никога не съм можел да устоявам на красивите коне. — Той се усмихна и добави:
— Но когато разговорът взе онази интересна насока, аз се заслушах и не обърнах повече внимание на коня.
Тя замръзна на място. Попита:
— Колко се приближи до него?
— Достатъчно, за да отбележа състоянието на копитата, зъбите… и другите неща, на които обикновено се обръща внимание.
— Лъжеш — отряза го тя — Капу не би допуснал никого на такова разстояние. Щях да го чуя.
— Но не го чу.
— А и сега нямаше да си тук. Последния път, когато един човек се опита да провери зъбите на Капу, остана без пръст на ръката.
— Може би конят ме харесва. Обикновено конете ми имат доверие.
— Лъжеш — повтори тя.
Не можеше да бъде истина. Капу принадлежеше единствено на нея. Усмивката изчезна от лицето му.
— Не лъжа. Мога да бъда обвинен в много неща, но лъжата не е сред тях.
— Докажи го. Иди и ми го доведи.
— Не изпълнявам заповеди на деца.
— Така си и мислех — въздъхна тя облекчено. — Ти се страхуваш от Капу, като всички други.
— Започваш да ме ядосваш. — В гласа му се доловиха стоманени нотки. — Не лъжа и не се страхувам от коня ти.
Тя го изгледа.
— Докажи го.
Той запита, изучавайки я внимателно.
— Защо това е толкова важно за теб?
— Не обичам лъжците.
— Не, не мисля, че това е причината. — Той повдигна рамене. — Но не трябва да си позволяваш предизвикателства, ако не искаш те да бъдат приети.
Той се обърна и се запъти към гъстата редица палми. Миг по-късно беше изчезнал в сенките им.
Нямаше да успее да го направи, казваше си тя, изпълнена с отчаяние. В целия свят Капу беше единственото нещо, което принадлежеше само на нея. Той нямаше да я предаде, нямаше да се подчини на един непознат.
Тя чу тихите думи на англичанина, отправени към коня. Гласът му беше нежен и любящ, той говореше на коня така, както би говорил на любимата си. Беше съвсем различен от гласа — едновременно и копринено мек, и стоманен, — с който разговаряше с нея още от залез слънце А после той излезе от редицата палми и се отправи към нея. Водеше… Капу.
Първо изненада, а след това и болка завладяха Каси. Капу се движеше толкова смирен и доволен, все едно че тя държеше юздите.
Джеърд продължаваше да му говори тихо. Спря пред нея и й подаде юздите.
— Това е твоят кон, надявам се.
Тя не можеше да повярва на очите си. Не искаше да им повярва Преглътна, защото гърлото й беше като стегнато в здрава хватка. Глупаво беше от нейна страна да реагира по този начин, но й се искаше да заплаче, защото Капу се беше доверил на чужденеца и му беше позволил да хване юздите. Та Капу невинаги позволяваше дори на Лани да го води. Той все още беше конят на Каси.
— Задачата беше лесна.
— Но когато ми каза да го доведа, ти не мислеше така.
Мили Боже, с муцуната си Капу приятелски галеше Джеърд по гърба.
— Искам да го яздиш.
Той поклати глава.
— Страхувам се, че дрехите ми не са подходящи за езда.
— Хайде, язди го! — извика тя с дрезгав глас и премигна, за да задържи напиращите сълзи.
Той погледна надолу към нея и бавно рече: