— Идвам — каза Брадфорд през рамо. — Не бъдете нетърпеливи. Само казвам на дамата колко е прекрасна.
— Аз също съм нетърпелива. — Лани не му обърна никакво внимание и тръгна към масата. — Нямам време за комплименти. Гладна съм.
— Възхищавам се на жените, които имат апетит — каза Джеърд и хвърли кос поглед към Каси. — Това е качество, което притежавам и аз. Между другото, тъкмо казвах на Лани колко интересна намирам роклята й.
Каси замръзна на място. Той сигурно нямаше да я засрами, като разкаже всички интимности, които беше изрекъл. А може би можеше да го направи. Очевидно беше, че й е много ядосан.
— Луд ли си? — попита Лани, докато Брадфорд се настаняваше до нея. — Много е грозна.
— Колко си жестока. Откривам, че гневът има неограничени възможности. — Джеърд даде знак на моряка, който стоеше до вратата, да започне да сервира.
Смени темата:
— Вино?
Каси въздъхна облекчено. Джеърд се обърна към нея и се засмя с усмивката на гладен тигър. Може и да й беше спестил срама, но тя знаеше, че няма да й позволи да избяга.
Но по време на обяда изглеждаше, че ще направи точно това. За първи път, откакто го беше срещнала, Джеърд играеше ролята на очарователния, любезен домакин. Беше учтив с Лани, шегуваше се с Брадфорд. Само към Каси показваше ледена учтивост.
Точно това беше начинът, по който тя искаше той да се държи, мъчеше се Каси да убеди себе си. Докато се държеше студено, онази ужасна интимност нямаше да се прояви. Когато вечерята беше почти приключила, Джеърд се обърна към Лани и небрежно подхвърли:
— Между другото, знаеш ли къде се намира Куайхелани?
Каси бързо се извърна към него и впи поглед в лицето му. Изглежда, беше настъпил краят на примирието. Тя обаче не очакваше, че ще бъде нарушено по този начин. Лани озадачено се намръщи.
— Куайхелани?
— Не си ли чувала за него?
— Разбира се, че съм чувала за него. Просто въпросът ти ме изненада. — Очите й заблестяха. — Обикновено хората не питат по кой път да стигнат до рая.
— Рая? — Той не погледна към Каси, а вдигна чашата си с вино. — Това ли представлява мястото? Рай? Просто някъде дочух тази дума.
От нейната идиотска уста, помисли си Каси с раздразнение. Искаше да изтръгне езика си, който беше позволил на думата да се изплъзне.
— Куайхелани е легендарно място, взето е от митовете — каза Лани. — И не мога да ти кажа къде се намира, защото, според древната митология, той е плаващ остров. Непрекъснато се движи и никога не остава на дадено място достатъчно дълго, за да бъде покварено или унищожено.
— Рай. — Колко интересно — прошепна Джеърд. Обърна се към Каси и учтиво запита: — Не смяташ ли и ти така?
Искаше да му зашлеви шамар, но любезно отговори:
— Не особено.
Бутна стола си и се изправи на крака.
— Трябва да отида да видя Капу. Лека нощ.
— О, да, Капу. — Джеърд се изправи и леко й се поклони. — Не бива да забравяме прекрасния ти жребец. Но внимавай за роклята. Не искам да съсипеш и тази като другата, сивата.
„Ти ще ми позволиш да я смъкна до кръста ти.“
Раздразнението й изчезна, удавено в топлината, която я заля на вълни. Обърна му гръб, за да не види лицето й и бързо тръгна към вратата.
— Чакай! — Джеърд беше до нея и й отваряше вратата. — Ще те придружа до трюма.
— Нямам нужда от придружител. Върни се при Лани и Брадфорд.
Той сниши гласа си.
— Ще те чакам по-късно.
Тя гледаше право напред.
— Ще дойдеш ли? Няма причина да не дойдеш, нали? След като това означава толкова малко за теб. Да ми откажеш, означава, че придаваш доста голямо значение на нещата — добави той присмехулно. — Не искаш да си помисля, че се опитваш да избягаш още след първата битка, нали?
Тя не отговори.
— Аз съм мъж, който има нужда от постоянно внимание. Ако не дойдеш, може да потърся утеха при Лани, а това няма да се хареса на татко ти.
Погледът й се насочи към лицето му.
— Ще го направиш ли?
— Няма да узнаеш, докато не ми откажеш твоята… компания.
— Дяволите да те вземат.
Лицето му се вкамени.
— Не биваше да ми даваш оръжието, щом не искаш да го използвам. Бъди там.
Обърна се към масата и дари Лани и Брадфорд с ослепителна усмивка.
Когато Каси отвори вратата на каютата му, Джеърд лежеше гол на койката. Пламъкът на свещта обагряше в златно слабото му, мускулесто тяло и усилваше чувственото му излъчване. Беше се отпуснал спокойно. Но когато я видя, скочи.
— По дяволите, казах ти да се облечеш — грубо каза той. — Нима ти доставя удоволствие да се показваш пред всички мъже?