— Не съм длъжна да ти се подчинявам. — Тя затвори вратата. — Аз не се показвам демонстративно, а и съм сигурна, че моряците ти вече са свикнали с голите жени. Ако не ме харесваш така, както съм, върни ме обратно.
— Няма да го направя — прошепна той. — Свали това нищожно парче плат и ела тук.
Ръцете й трепереха, докато развързваше възела.
— Не ми хареса, че задаваше въпроси на Лани по време на вечерята. Това беше вмешателство. — Саронгът падна на пода. — Не го прави отново.
— Ще правя това, което ми харесва. — Той се премести, за да й направи място. — Ти имаш толкова малко слаби места. Не можеш да ме обвиняваш, че съм пробвал удар по единственото, което успях да открия.
Дръпна я до себе си и се наведе над нея.
— Ти щеше да постъпиш по същия начин, ако беше на мое място.
Устните му бяха толкова близо до гърдите, че дъхът му галеше зърната й и ги караше да настръхват. Гласът му беше съвсем плътен, когато каза:
— Ти имаш изящни гърди, пълни… твърди. След като си тръгна снощи, аз продължавах да усещам вкуса им, продължавах да ги чувствам под езика си. Бях така натежал, че ме болеше. Проклинах те. Исках да се върнеш обратно.
— И ме насили да дойда отново.
— Нима го чувстваш като принуда?
Знаеше, че не е така. Той излъчваше силна съблазън, също като предната вечер. И също като снощи, тя му отговаряше инстинктивно, без да се замисля, без да знае как става това. Чувстваше се така, все едно се топи. Всеки мускул на тялото й беше безпомощен, предаваше се на него. Ръката му беше между бедрата й и нежно я изучаваше.
— Тази част от тебе не мисли, че те насилвам — прошепна той. — Готова си за мен.
Да, беше готова, разбра тя и изпита отчаяние. Беше готова за него още от момента, в който беше прекрачила прага на каютата му.
— Господ ми е свидетел, че и аз съм готов за теб.
Внезапно легна по гръб и я повдигна, за да го възседне.
Тя го погледна изненадано.
— Какво правиш?
— Изглеждаш ми толкова тъжна. Искам да бъдеш щастлива — каза той присмехулно. — Виждаш ли, сега ти си тази, която ще диктува нещата. Аз ще бъда покорен пленник, впримчен между краката ти.
— Не искам…
Той влезе дълбоко в нея.
Тя се задъха от пълнотата, която изпитваше в себе си. В тази поза той я изпълваше до дъното. Отметна глава и затвори очи. Чувстваше чисто, силно чувствено удоволствие. Не й се струваше, че контролира нещата. Чувстваше се като пленница. Ръцете му здраво обхванаха гърдите й.
— Язди ме — прошепна той — Представи си, че съм великолепен жребец. Знаеш, че искаш да го направиш.
Струваше й се, че не може да се помръдне. Чувстваше се така, като че ли я стягаха вериги, като че ли беше пуснала котва. Бедрата му рязко се повдигнаха нагоре. Тя се задъха, вълни на удоволствие пробягаха по тялото й. Протегна се и заби пръсти в раменете му. Инстинктивно го стисна здраво между бедрата си.
— Точно така.
Повдигна я, а после я спусна надолу, бавно, възбуждащо, позволявайки й да се наслаждава на всеки сантиметър.
— Знаеш как да го направиш. Приготви се и…
Тя се движеше. Люлееше се. Яздеше. Бясно му се наслаждаваше. Мислеше снощното сливане на телата им за жестоко и пропито от страст, но този път преживяването беше още по-завладяващо.
— Още — простена той. — Дай ми още.
Дръпна тялото й надолу, устните му обгърнаха гърдите й. Той жадно засмука, докато бедрата му бясно се движеха нагоре-надолу. Тази комбинация от усещания беше прекалено силна. Тя прехапа устни, за да спре вика си. Никаква полза. Извика, когато миг по-късно я заля вълна на облекчение.
— Да!
Ръцете му я обгърнаха с такава сила, че едва можеше да диша. Миг по-късно усети, замаяна, че и той получи своето върховно удоволствие.
Ръцете му отпуснаха хватката си. Вдигна я и я положи на леглото до себе си.
— Принуда? — прошепна той.
Не й беше останал дъх да отговори. Просто лежеше и го гледаше. Той се усмихна.
— Куайхелани?
— Не! Нямах предвид… Бях почти заспала. — Тя неуверено си пое дъх. — Трябва да вървя.
Той я прегърна. Ръката му тежеше на стомаха й.
— Не, няма да си тръгнеш.
— Искам да си тръгна.
Той се повдигна на лакът и се вгледа в очите й.
— Значи ще трябва да променя решението ти, нали? Искам да те събудя утре сутрин по един много приятен начин.
Очите му бяха полузатворени, но в тях светеха игриви пламъчета. Един рошав кичур коса падаше над челото му. Той приличаше на езичник, на порочен, силно чувствен езичник. Тя почувства как у нея се раздвижиха някакви тъмни сили само докато го гледаше.
— Ти спечели снощи. Може би ще успееш и тази вечер.
Леката усмивка изчезна от устните му.
— Не се чувствам като победител. Чувствам се като… — Не довърши изречението. Отмести ръката си и грубо каза: — Върви си. Но ще останеш утре вечер.